Eмисия новини
от 05.00 часа

Доц. Кундурджиев: Водещи български експерти смятат, че 9-годишният Байрям може да се лекува у нас

Доц. Анелия Буева: У нас няма специализиран екип за детска трансплантация

Христина Бочева, която съди болница "Лозенец" заради неуспешна трансплантация на сина си Николай: Всички деца, които са трансплантирани на Запад, а не у нас, са лекувани успешно

| обновено на 22.02.17 в 09:31
Снимка: БГНЕС

Министерството на здравеопазването увери, че 9-годишният Байрям Али от село Тъжа, който страда от тежка бъбречна недостатъчност, ще получи животоспасяващо лечение бързо и в съответствие със законовите процедури.

Разширен консилиум от специалисти ще прецени нуждата от спешна трансплантация на бъбрек на детето. Зам.-министърът на здравеопазването доц. Атанас Кундурджиев е разпоредил директорът на Фонда за лечение на деца проф. Владимир Пилософ да привлече допълнителни специалисти, които да дадат своето становище дали 9-годишният Байрям Али може да се лекува в България. След като получи от Фонда одобрение за трансплантация в Германия, Байрям не успя да замине, тъй като му бе отказан формуляр S2, който се издава от министъра на здравеопазването и е гаранция, че на клиниката ще бъде платено. В интервю за "Хоризонт" зам.-министър Кундурджиев обясни, че водещи български експерти са дали становище, че у нас на детето може да се направи бъбречната трансплантация, от която то се нуждае. 

 

Ние (Министерството на здравеопазването) не отказваме (да издадем формуляр S2 – бел.ред.). Тук идват формуляри, ние ги проверяваме, и съответно, ако има някои неточности, връщаме към Фонда за лечение на деца. И конкретно Байрям – през ноември месец, е взето решение от Обществения съвет – въз основа само на едно предложение на д-р Русинов, който е нефролог, той не е трансплантолог. И Общественият съвет в случая се беше изявил като експертен орган. Искам само да припомня, че съгласно правилата това издаване на формуляр S2 от министъра на здравеопазването се прави само в случай, че в България не може да бъде извършена такава операция и такова лечение.

И тогава ние върнахме документите, за да поискаме експертно становище дали в България може да бъде извършена такава операция, и ако експертите, посочени от Фонда (виждате как ние не се намесваме в работата на Фонда), преценят и напишат, че не може да се извърши в България такава операция, съответно министърът ще издаде въз основа на това формуляр S2.

Зам.-министър Кундурджиев подчерта, че решението за това Байрям да се лекува у нас, не е взето еднолично от него, неговият подпис е последен по веригата в документите, под които са се подписали още 5-6 експерти, които са ги проверили:

Не е еднолично мое решение, а е след проверка. И всъщност, това което ние сме искали, е да има такова експертно становище. Получи се такова експертно становище – от проф. Любомир Спасов, който е национален консултант по трансплантология (пак казвам – посочени от Фонда) и проф. Панчев, който има зад гърба си стотици бъбречни трансплантации, включително извършвани на деца – на четиригодишна възраст (аз знам за такива, сега са зрели мъже, работоспособни).

Това са хора експерти в своята област, подчерта Кундурджиев и отново припомни, че ако лечението може да се извърши у нас, министерството няма право да издава формуляр за лечение в чужбина. Той отбеляза, че желанието е да се помогне по-най добрия възможен начин на детето, и въпреки че министерството се доверява на българските експерти, той е разпоредил да се проведе разширен медицински консилиум:

Разпоредих на професор Пилософ да извика още консултанти – ние искаме разширен консилиум да даде в крайна сметка заключение. И ако тяхното заключение след този разширен консилиум е в полза на това Байрям да се лекува в чужбина, ние бихме издали този формуляр S2. 

Нека да оставим експертите да си свършат работата и ние в министерството ще си свършим работата, призова Атанас Кундурджиев и каза, че се ангажира лично да наблюдава случая на Байрям.  


доц. Анелия БуеваСлед 2010 година, когато е прекратена съвместната работа на български и френски лекари, в България няма специализиран екип за извършване на бъбречни трансплантации на деца. Това каза детският нефролог доц. Анелия Буева, бивш член на Обществения съвет на Фонда за лечение на деца, напуснала заради несъгласие с провежданата политика. 

Във връзка с казуса с 9-годишния Байрям, за който има решение за трансплантация в Германия, но по-късно беше пренасочен към болница "Лозенец", доц. Буева коментира, че успешната практика, която е съществувала между 2005 и 2010 за съвместни трансплантации с френски лекари, за съжаление е прекратена и това се е отразило на лечението на най-малките пациенти:

Резултатите днешни, когато говорим за детенцето Байрям, са следствие именно на тази политика: на нещо, които съществуваше, и нещо, което се разруши. И от тогава в България няма място, няма организиран екип, който да извършва детска трансплантация. 

Моите уважения към проф. Панчев, който цял живот оперира, трансплантира, уролог на високо ниво, но няма организирана детска трансплантация в България.  

Доц. Буева обясни какви медицински специалисти включва екипът:

Тогава, когато започна тази организация с френския екип, имаше детски нефролози, детски уролози, детски реаниматори – обучени, специализирани. И с помощта на френските специалисти се извършваше тази дейност. 

Във връзка с лечението на Байрям доц. Буева изрази недоумение защо той не е изпратен за трансплантация в чужбина, като каза, че не знае след 2010 година да е правена трансплантация на бъбрек на дете у нас: Това, което се случва сега, е необяснимо, подчерта Анелия Буева, като отбеляза, че практиката на Фонда след 2010 година е била деца, които имат нужда от трансплантация, да се изпращат в чужбина. 

В ефира на предаването "Преди всички" Христина Бочева, която съди болница "Лозенец" заради неуспешна трансплантация на сина си Николай, каза, че няма доверие на лечебното заведение и според нея успеваемостта при трансплантациите, извършвани там, не е на европейско ниво. Според събраните по делото доказателства има пропуски в лечението на детето:

Не е проблем, че нашите медици са лоши или слаби медици. Проблемът е, че не могат да преценяват риска... Всъщност те не са подготвени да отговорят на рискова ситуация.

Едно от нещата, които са абсолютен факт, е, че в България няма как да бъдат ретрансплантирани съответните пациенти, каза още Христина Бочева и допълни: Медиците, медицината и въобще системата не е на това ниво, което е нивото там. Мога да ви кажа елементарно сравнение: тук на година се правят 2 или 4 трансплантации, а в една болница в чужбина – трансплантационен център, на ден се правят по седем.

Според Бочева всички деца, които са трансплантирани на Запад, а не у нас, са лекувани успешно и вече са добре. Тя каза, че има и други родители, които съдят болница "Лозенец" заради неуспешни трансплантации на деца с фатален край.


Интервютата с доц. Атанас Кундурждиев, с Христина Бочева и с доц. Анелия Буева може да чуете от звуковите файлове.
Още от

Най-четени