Има отделни заявления, които са пръснати из програмите или в заявления и спорове, които се появяват в медиите, но не бих казал, че има партия или дебат в предизборната кампания, който да подсказва, че след изборите ще се появят един или друг тип енергийни политики. Има, естествено, амбиция от страна на някои партии да преследват изграждането на мегапроекти, които биха стрували на България десетки милиарди. Това е една тенденция. Другата тенденция е, общо взето, основните партии да се съгласяват за това, че програмите за енергийна ефективност за жилищата вероятно ще продължат, но имат различни възгледи за това. Трябва да подчертая, че т.нар. "Програма за саниране" също е енергийна политика. Обикновено изпускаме този факт.
Попов коментира, че по големите енергийни проекти също няма консенсус. Една от големите партии очевидно има "романтичен порив за огромното индустриално развитие на българската енергетика", а повечето други се противопоставят на проекта "Белене":
Проблем е, че разделението идва много по линия на про- и антируски настроения. Това е много грешно, защото не се гледа толкова на икономиката на енергийните проекти, а по-скоро се гледа на геополитическата ориентация. Другият проблем е, че в България от дълги години няма консенсус за каквато и да било Национална енергийна стратегия, спрямо която партиите могат да кажат: "ние подкрепяме продължението" или "ние отричаме, искаме друг тип енергийна стратегия". Всичко е много разхвърляно и в тази среда се появява опасността да бъдат лансирани мегапроекти, които биха, според мен, завлекли българския данъкоплатец, българската енергетика и българската икономика с големи разходи.
Попов коментира и предложението на "Газпром" за корекция на цените на газа за България след преговори с ЕК:
Това е много важно решение, защото, независимо от това, че в България няма реален газов пазар, ЕК, на практика, принуждава "Газпром" да се държи пазарно, да улеснява, да продава на едро газ на европейски пазарни цени, да не предявява претенции към България по отношение на каквито и да било загуби или проблеми, свързани с провала на проекта "Южен поток", и да улеснява преноса на газ през България, т.е. да не пречи на каквито и да било развития на пренос, инфраструктура и газов пазар. Това е решение, което е изключително важно за България. На практика, поне юридически, и на хартия решава един от основните проблеми на енергетиката в България.
Страната ни има географската позиция да говори за енергийни политики и ако постави като приоритет за председателството си регионалната свързаност и регионалните пазари и въпросите на групата на Централна и Югоизточна Европа, тя има възможност да се намести много по-адекватно в една собствена бъдеща добра енергийна политика, но и да играе европейска роля.
Независимо от проблемите ѝ в България, програмата за саниране е добре приета в Европа, отчете Попов.
Интервюто на Таня Величкова с Юлиан Попов можете да чуете от звуковия файл.
