Нови мостове между България и Бразилия

Нара Васконселос и проф. Борислава Танева за Панорамата на българската култура в далечната страна

Нара Васконселос и проф. Борислава Танева
Първата Панорама на българската култура в бразилския град Форталеза завърши в края на февруари. В рамките на 17 дни бяха представени изобразително изкуство, музика, кино, литература. Основен организатор е културният институт „Зенон Барето“, а истинският двигател на събитието е Нара Васконселос, изпълнителен директор на института.Преди години тя е била директор на театъра във Форталеза – нейният роден град. Нара е пианистка, а семейството ѝ избира да живее в България през последните години. Двамата ѝ сина завършиха у нас музикалното си образование. Съпругът ѝ Фредерико Барето също е музикант, син е на известния бразилски художник Зенон Барето.

Живея в София от 10 години и много обичам България – разказва Нара. – Обичам хората, природата, културата на страната ви. Идеята да организирам Панорама на българската култура дойде от един разговор с пианистката проф. Борислава Танева, която сподели с мен, че има голямо желание да свири в Бразилия. Веднага се заех да планирам събитията. Много артисти се включиха, десетки институции ни подкрепиха. Освен класическа българска музика, изпълнена от Борислава Танева, организирахме кинопанорама, в чийто афиш бяха 17 филма. Официалното откриване на цялото събитие беше с пълнометражния филм „Съдилището“, режисьор Стефан Командарев. Много добре приет, този красив и дълбок филм развълнува всички. Показахме също „Потъването на Созопол“ на Костадин Бонев, „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ на Иглика Трифонова, „Безбог“ на Ралица Петрова и „Тилт“ на Виктор Чучков. Трябва да кажа, че за първи път се представя българско кино във Форталеза, а интересът сред културните среди там беше много голям. Не по-малко внимание привлече българската литература. Представихме „Бразилски цикъл“ – поезия на Елисавета Багряна, преведена от Мария да Гия Силва Лима, бразилка, омъжена за българин, която живее във Форталеза. Да отбележим и специалното участие на Илко Минев – българин, живеещ в Манаос от 40 години. На панорамата бяха представени две негови книги. Много голям успех имаше една голяма експозиция от фотографии, замислена като „поглед към България“ – фотографиите са направени от бразилци (и един французин), които живеят или са били в България. Изключително интересна за публиката беше и изложбaта "На кафе" с прекрасни колажи на Орлин Атанасов. Градската художествена галерия във Варна дари колекцията „Българска графика“, тя ще бъде представена по-късно в град Бразилия, Сан Паоло, Лондрина и други градове на страната, където има българи. Публиката там ще види и малката колекция от български символи, които присъстват в традиционните български килими. Много труд ми костваше всичко това, но го направих с огромно удоволствие. Надявам се да продължим с представянето на българската култура в родината ми.

Театърът във Форталеза
Пианистката проф. Борислава Танева, заместник ректор на НМА „Панчо Владигеров“, известен български педагог и композитор, изнесе в Бразилия няколко концерта. Тя представи програма, съставена изцяло от български творби.

Пътуването до Форталеза ми даде възможност да свърша и още други полезни за нашите две страни неща. Със съдействието на Министерството на културата, Националната музикална академия, където преподавам, и Съюза на българските композитори успях да направя доста голяма обиколка из тази различна за нас реалност. Първият концерт и представяне на българска клавирна музика беше във Форталеза, а Бразилия е 15-ата страна, в която изпълнявам тази програма. Произведенията, които съм подбрала, са много различни и обхващат всички поколения български творци. Благодарение на нашия посланик в Бразилия имах концерт и в град Бразилия, както и срещи в университетите и музикалното училище в града. В резултат на това НМА сключи договори за взаимно сътрудничество в областта на музикалното образование. Пътуването ми завърши в Рио де Жанейро. Отново чрез г-жа Васконселос бях поканена от един бразилски композитор – г-н Питонбейра. Бяха ми предоставени два часа, в които да изпълня българска музика и да представя възможностите за обучение в нашата академия.

Изкуството е друг език, друго ниво на контакт, на обмяна на енергия, то няма граници. Представянето на българската музика, филмите, изложбите, всичко беше прието много добре, с разбиране. Имах и няколко майсторски класа, така че, освен културен, поставихме ново начало и на образователен мост. Това далеч не е първият опит в тази посока, но през последните години тези пространства бяха леко „запустели“. Според мен поставихме начало на доста по-добра комуникация в областта на културата и образованието между двете страни.

Снимки: личен архив
print Отпечатай
Още от категорията
Част от корицата на книгата „Близки срещи със смесени чувства“

Първа книга на Мария Касимова

„Тази книга ме изненада“, пише Мария Касимова-Моасе в предхождащите „Думи от автора“ самите текстове в „Близки срещи със смесени чувства“. Книга, чието подзаглавие „Истории с бележки под линия“ съвсем точно акцентира върху спецификата на този сборник, който именно поради бележките под линия, се превръща в нещо повече от сборник с вече публикувани..

публикувано на 24.06.17 в 09:25
Входове за отделните учебни групи

Архитектурата на училищните сгради може да намали проявите на агресия

В това са убедени българските архитекти, чието мнение изразява проф. д-р арх. Стефан Попов , директор на секция „Стратегически образователни проучвания и стратегии“ в Международната академия по архитектура. Училищните сгради у нас, повечето наследени от времето на соца, а някои и от още по-отдавна, са от т.нар. „коридорен тип“. Като оставим настрана..

публикувано на 24.06.17 в 09:00
Част от корицата на книгата „Петър Дачев и Истанбул“

Непознатият Истанбул на непознатия Петър Дачев

„Близки непознати“ могат да се нарекат културите на българи и турци, на чието взаимно опознаване се е посветил някогашният ми студент по българска филология Хюсеин Мевсим. За един сравнително кратък период той успя да представи доста неща от двете култури в превод, да напише впечатляващи изследвания върху взаимните исторически и..

публикувано на 24.06.17 в 08:05

Оркестърът за народна музика на БНР е един от участниците на Радио парк феста

Оркестърът за народна музика на БНР е един от участъниците на Радио парк феста този уикенд на Голямата поляна в Южния парк. Какво ще представят, обясни в предаването "Хоризонт за вас" диригентът на оркестъра Димитър Христов: Тези които познават заглавието "Копаница-тропаница", съм сигурен, че няма да бъдат изненадани, защото ние преди четири..

публикувано на 23.06.17 в 18:27

Инспекторатът към Министерството на културата провери засегнатата при строеж могила на 5 хиляди години

В Пловдив представители на  Инспектората за опазване на културното наследство към Министерството на културата  и на Археологическия музей посетиха строежа в северната индустриална зона на града, където при изкопни дейности и след излят бетон в основите, според специалисти, безвъзвратно е унищожена селищна могила на 5 хиляди години. След случилото се..

публикувано на 23.06.17 в 18:12

Ползваме ценните стари сгради, без да мислим за тяхното бъдеще

Здравко Йончев е фотограф, който преди няколко години посвети много интересен проект на старата баня в "Овча купел". Живея наблизо и лека полека започнах да се заглеждам и да оценявам повече сградата. Тя наистина е на много интересно място. Проектирана е заедно с градината около нея и е имало около 100 вида растения в нея, разказа ни..

публикувано на 23.06.17 в 15:33

В Етиопия – по стъпките на изчезналия кивот

Кивотът е изчезнал за всички нас, но за етиопците този въпрос не стои. За тях той е в църквата „Света Богородица от Сион“ в град Аксон – разказва преподавателят по християнско изкуство в Нов български университет д-р Владимир Димитров. Още няколко дни можете да разгледате фотоизложбата, която подредиха заедно с Ивайло Иванов, студент по антропология. Тя..

публикувано на 23.06.17 в 15:05