Индустриалното производство в еврозоната и в целия ЕС отбеляза изненадващо понижение през втория месец на годината в резултат най-вече на рязко намаляване на енергийното производство, но в същото време производството в България нарасна с най-солидно темпо в рамките на целия Европейски съюз, успявайки да заличи напълно спада от началото на годината, показват данни на Евростат.
Индустриалното производство в еврозоната се сви през февруари с 0,3% спрямо януари, когато нарасна с 0,3% (солидна низходяща ревизия от предходна оценка на Евростат за скок с 0,9%), като очакванията на финансовите пазари бяха за слаб растеж с 0,1 на сто. На годишна база темпото на производствения растеж се ускори до 1,2% от повишение с едва 0,2% месец по-рано (низходяща ревизия от повишение с 0,6%), но при прогноза за по-добър растеж от 2 на сто.
Свиването на февруари се дължи в най-голяма степен на спад с цели 4,7% на производството на енергия и с 1,1% при производството на потребителски стоки с недълготрайна употреба (такива като дрехи и хранителни продукти), докато производството на дълготрайни потребителски стоки (такива като автомобили и хладилници например) остава стабилно спрямо януари, а това на средствата за производство нарасна с 1 на сто.
Индустриалното производство в целия Европейския съюз се понижи през февруари с 0,2% спрямо януари, когато нарасна с 0,3%, докато растежът на годишна база се ускори до 2,1% от 1,2% месец по-рано.
Индустриалното производство отчете най-силен растеж на месечна база в България и Словения (скок с по 3,6%), следвани от Унгария (повишение с 3,4%) и Латвия (с 3,2%), докато най-солиден спад на производството беше отбелязан в Ирландия (понижение с цели 15,5%), Франция (с 1,6%) и Хърватия (с 1,5%).
Най-добър растеж на производството на годишна база е отчетен в Гърция (скок с 11,2%), Латвия (с 10,6%) и Естония (повишение с 9,0%) при най-солиден спад отново в Ирландия (понижение с 10,0%) и Франция (с 0,8%).
Изненадващо слабите европейски данни изглеждат в противоречие със серията позитивни проучвания, отчитащи постоянно солидно подобрение на промишлената активността от началото на годината. Така например индексите PMI на агенция Markit, отчитащи бизнес активността в еврозоната, които са добър индикатор за икономическия растеж, отбелязаха най-доброто си от шест години насам представяне през първите три месеца на 2017 година. Това сякаш даде основание да се очаква ускоряване на икономическия растеж в началото на настоящата година спрямо последните три месеца на 2016 година. Но слабите индустриални данни за февруари и солидната низходяща ревизия на данните за януари могат отчасти да охладят тези позитивни прогнози.
За разлика обаче от слабите осреднени данни на Евростат за ЕС индустриалното производство в България нарасна през февруари с цели 3,6%, компенсирайки цялото понижение с 3,1%, отчетно през януари. По този показател нашата страна, заедно със Словения, заемат челното място сред всички 28 страни - членки на Съюза, като това представлява най-солиден ръст на българското индустриално производството от декември 2012 година насам, когато то нарасна с 4,3 на сто.
На годишна база индустриалното производство в България се увеличи през февруари с 5,0%, след като през януари излезе на негативна територия за пръв път от май 2016 година, понижавайки се с 0,9 на сто.
Позитивните данни за нашата страна са в синхрон с оповестено по-рано тази седмица проучване на Националния статистически институт (НСИ), според което индексът на промишленото производство в България нарасна през февруари с цели 3,7% на месечна база и с 5,0% на годишна база, въпреки че и тук, подобно на проучването на Евростат, беше отчетно рязко намаляване на производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ през втория месец на настоящата година.
