Теди Папаврами: Музиката на Паганини е емоционална, защото се е вдъхновявал от операта

Теди Папаврами е идвал у нас по покана на фестивала "Мартенски музикални дни" в Русе. Той си е партнирал на сцената с изключителния Светлин Русев, който е негов приятел и когото много уважава.

Цигулар по призвание, роденият в Албания, но израснал във Франция музикант има много таланти – пише, превежда, участва в игрални филми. Когато е 9-годишен, в Тирана го чува да свири прочутият флейтист Ален Марион и веднага решава, че френското правителство трябва да направи всичко необходимо това дете да замине „на Запад“, за да учи. Теди Папаврами получава стипендия и завършва Парижката консерватория едва 15-годишен. Негови преподаватели са големи цигулари като Пиер Амоял, Дзино Франческати, а по-късно и Виктория Мулова. Сега живее и преподава в Женева.

В интервю за предаването "Алегро виваче" цигуларят сподели дели ли талантите си на професия и хобита?

Винаги съм бил цигулар, а възможността да превеждам книгите на албанския писател Исмаил Кадаре дойде по-късно – преди 17 години. Даже не съм и очаквал да мога да правя нещо друго, освен да свиря на цигулка, затова бях щастлив. Да го правя за мен беше красиво преживяване. Не съм се чувствал като професионален преводач, но след известен брой години натрупах опит и се получи. А участието ми във филма „Опасни връзки“ с Катрин Деньов си беше доста по-аматьорско занимание за мен. Не мисля, че съм го правил достатъчно дълго, за да имам самочувствието, че съм актьор.

Това, че сте се захванали да превеждате албански автор, Ваш сънародник, означава ли, че след толкова години в чужбина все още чувствате носталгия? Посещавате ли често Тирана?

Изпитвам носталгия, но тя не по географската величина Албания, а по-скоро по миналото. Не ходя много често, защото нямам спомени там, не усещам да съм свързан с онова място. Всичко се е променило много. Но понякога изнасям концерти в Тирана и се срещам с приятели.

Семейството Ви жертва ли се, за да подкрепи вашия талант? Или вие бяхте своего рода wild card за близките си да избягат от комунистическия режим?

Голяма част от семейството ни не можа да дойде с нас във Франция и бяха жестоко наказани за нашето заминаване. Заради комунизма в Албания. Беше огромна жертва от тяхна страна, да.

Спомняте ли си често за проф. Ален Марион и какво направи той за Вас? Кои бяха най-важните му съвети?

Да, често си спомням, дори наскоро разговарях с неговата вдовица. Той всъщност не ми е давал съвети, просто беше толкова позитивен и енергичен. Дойде в Тирана и каза: „Трябва да дойдеш в Париж!“, което тогава си изглеждаше като лудост. Направи всичко по силите си, за да го постигне. После се срещахме няколко пъти, но той беше сигурен, че неговата мисия с мен е приключила.

Имали сте страхотни учители, при това съвсем различни като личности като че ли? Амоял, Франческати, Мулова – подреждате ли ги по важност за Вашето израстване?

Всички те са важни за мен. Аз съм научил много дори и само от слушане на записи. Трудно ми е да кажа. Например Мулова стана важна за мен, защото по онова време трябваше да променя лъковата си техника - тя много настоя и беше права. Имах и още един преподавател в Лондон. Не беше задълго, но беше много добър – Дейвид Такено. С него все още поддържам връзка и ако усетя, че имам някакъв проблем, му се обаждам и го моля за съвет. Но всъщност аз бях оставен съвсем сам на 15, след като завърших Парижката консерватория, и нямах истински учител, само търсех съвети. Не беше постоянно.

Сега Вие преподавате. Какво се е променило според Вас?

Мисля, че след Втората световна война в западната култура системата се е променила доста. Не се работи много в детските години, а за цигуларите е изключително важно да изработват детайли във възрастта между 6 и 15 години. А сега стана дори още по-зле. Твърде трудно им е на младежите да се концентрират върху цигулката за много часове. С тези смартфони, фейсбук и всички други мрежи, сега, струва ми се, е още по-трудно.

Вас са Ви открили навремето – Вие имате ли свои собствени открития сега?

Да, разбира се, но за мен е по-интересно да търся начини да ги накарам да стават по-добри в това, което правят, по-добри цигулари. Трудното е да се открият решения как да ги уча да стават по-независими и да могат сами да откриват изход от трудните ситуации.

Теди Папаврами не брои концертите – казва, че свири около 50 годишно като солист и още поне 15-20 с камерни състави, като обича постоянните партньорства. Сега, когато Светлин Русев е поканен за концертмайстор на престижния Оркестър на Романска Швейцария, се надява да се срещат редовно и дори да могат да спортуват заедно. На въпроса дали ще продължи започнатата си автобиография, защото е още млад за финални надписи и има още много за разказване, той скромно отговори, че преди животът му е бил като за книга, с всички тези преживявания и трудности, но сега вече живее нормален живот и не смята, че трябва да занимава хората със себе си. По-скоро би написал роман, ако има възможност някой ден. Сега е привлечен от Япония и веднага си призна защо – след концерта в София той замина за Страната на изгряващото слънце и на 11 април е била неговата сватба с японска пианистка, изпълнена в старинните японски традиции.

Теди Папаврами изпълнява често Концерта "Ла Кампанела" на Николо Паганини, при това първият му запис е направен, когато е 9-годишен. Наричали ли са го някога „Новият Паганини“ и дали приема такива етикети?

Не, не ги приемам. Случвало ми се е, но не винаги е за хубаво. Защото, когато имаш славата, че свириш много Паганини, хората си мислят, че си само техничар. А в музиката на Паганини има много експресия, това е много емоционална музика, защото той се е вдъхновявал от операта. За мен емоцията тук е по-важна от виртуозността.