Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Марко Маркович: Балканската музика крие тайна

Тази събота в „Маймунарника” балканската душа ще засвири и запее. София е градът, който ще събере за първи път две балкански групи - „Марко Маркович Брас Бенд” - многократни носители на наградата „Златен тромпет” за най-добър духов оркестър на сръбския фестивал ,,Гуча”, и гръцката банда „Коза Мостра”.

Марко Маркович е млад виртуоз тромпетист. Свири с още деветима свои колеги, а сред хората, с които е работил, са Емир Костурица, Горан Брегович, Шабан Байрамович и Есма Реджепова, както и с българските музиканти Петър Ралчев и Иво Папазов - Ибряма.

Много обичам музиката и не мога да я изпълнявам по друг начин - знам да свиря само така - емоционално, сподели в интервю за предаването "Хоризонт до обед" Марко Маркович:

Мисля, че балканската музика е универсална. Ситуацията се промени в сравнение с десет години назад. Тогава, като ходехме в Щатите и свирехме или представяхме дисковете си, хората си казваха: „Уаууу! Каква музика!”. Но музиката си е музика. Не искам да я определям като балканска, уърлд и така нататък. Добрата музика винаги си остава такава. Тя има свой собствен, уникален език. Но пък хората от други части на света наистина обичат да слушат балканска музика. Различни музиканти искат да се научат да я свирят, защото в нея има нещо специално. Винаги съм се питал защо хората я обичат толкова много. Мисля, че балканската музика крие някаква тайна. 

Когато се нуждая от вдъхновение, слушам традиционна ромска музика, допълва Маркович:

Наистина обичам традиционната музика, защото в нея има тайнственост. Много обичам Шабан Байрамович, както и други ромски музиканти. Но колкото обичам ромската музика, толкова обичам и джаза. През последните десет години слушам много джаз и го намирам за изключително вдъхновяващ.

Професионалните музиканти обичат правилата, но аз не ги обичам, обичам да импровизирам, разказа още музикантът:

На репетиция свирим композициите, но когато се кача на сцената, когато срещна публиката и тя ми предаде енергията си, тогава се нуждая от импровизацията. След концерт винаги казвам на бенда: „Следващия път всичко ще бъде по правилата”, но не мога да го направя. Такъв съм си.

На Балканите сме си едни и същи - имаме едно сърце, една душа, вярва Маркович:

Такава е и музиката ни. Има музика, която да ни разплаче, има и такава, която да ни разсмее и развесели.


Още за балканската душа и нейната чувствителност слушайте в звуковия файл.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна