В коментар за разсекретената стенограма от срещата при президента за КТБ той обясни, че целта на тези срещи не е била да се установи кой е виновен за дестабилизацията, а да се намери разрешение на драматичната ситуация от юни 2014 г.
КТБ е един етикет, една форма, една опаковка на един много по-голям проблем. Нашият проблем беше, че българската държава, големи нейни фрагменти, бяха приватизирани в онзи период. Да не говорим за медии и други обществени власти. КТБ е само фрагмент от много по-голям проблем, който имахме - проблемът за стабилността и устойчивостта на демокрацията. Мисля, че ако се затворим само в казуса КТБ, рано или късно ще имаме нов проблем. Трябва наистина да се изровят основите на по-големия, на истинския, съществения проблем. Ако имунните системи не работят, както е казал Хампарцумян, те не работиха, защото просто бяха частни или бяха подчинени на частни интереси. Точно заради това не трябва да се чудим, че резултатите бяха такива. КТБ просто беше проявата на бездействието на системите.
Лошите кредити у нас са над средното ниво за ЕС, но има развити страни, например Италия, с още по-високо ниво, коментира Андронов резултатите от последните стрес тестове на банковата система у нас. Той отбеляза, че необслужваните кредити у нас намаляват непрекъснато през последните 5 години, а капиталът, с който банките у нас резервират необслужваните кредити, също е над средното за ЕС равнище.
Това са 5-6 страни с повече от нашите показатели, но ние имаме един от най-високия процент в Европейския съюз на резерви срещу тези кредити. Точно това трябва да се има предвид. Второ, по отношение на вътрешните кредити банковата общност, Асоциацията на банките в частност, категорично държи тези проблеми да се лекуват по реда, който законът предвижда, тоест Българската народна банка и Банковият надзор да не допускат това явление да се развива и да се повтаря. Напротив. Да се ограничи максимално.
Андронов отбеляза, че Банковият надзор в БНБ се отнася с много по-голяма прецизност и строгост към задълженията си в годините след промените там, последвали скандала с КТБ. Според него въвеждането на единния европейски банков надзор също би било добро за България, но още по-добре би било, ако той бъде съчетан с членство в еврозоната:
Разбира се, че е по-добре да имаме независима преценка, далече от "жълтите павета", за това какво се случва в банковата система, но това има смисъл в контекста на пълно членство в еврозоната, защото иначе действително бихме могли да имаме някой, който да слага диагнози, но лошото е, ако сме само в механизма на Надзора, защото той няма да носи никаква отговорност за последствията от своите диагнози. Няма да лекува! Нека това да бъде паралелно с пълно членство в еврозоната, за да се ползват и механизмите за защита на банките, фондовете, които общата европейска инфраструктура позволява да служат за гасене на кризи.
Сегашната ситуация е далеч по-благоприятна за членство на България в еврозоната спрямо 2009 г., когато Симеон Дянков декларира подобни намерения, категоричен е Андронов:
Първо политически, защото управляващата сила е добре позиционирана в конфигурацията на европейската политическа система в момента, а ние много пъти сме казвали, че решението е политическо. И, второ, защото икономиката на Европа и нашата икономика вървят добре. Еврозоната се стабилизира.
Банкерът очаква банките да повишат лихвите и по депозитите, и по кредитите в недалечно бъдеще.
