Коментар на Силвия Великова за предаването ''Нещо повече''
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Изразът "дело на трупчета" може да бъде квалифициран като "съдебен евъргрийн". Използван е още от времето на Никола Филчев - обикновено от разследвани политици, но и от критици на прокуратурата. Под някаква, макар и в доста деликатна форма, тази непредвидимост на темпото, с което се работи по т.нар. знакови дела, коментари под линия се появяват и под дългогодишните доклади на Европейската комисия. Че и политиците идентифицират такъв проблем, може да се съди и по някои законодателни действия, като фиксирането на конкретни срокове на проверки и досъдебни производства, продължаването на които след определен момент става с разрешение на главния прокурор.... Което не променя факта, че с години се точат дела срещу неизвестен, а иначе разпознаваем извършител, или пък законовото премахване на фигурата на вечния обвиняем, която даде възможност на разследваните, ако до 2 години досъдебното им производство не е било прекратено или вкарано в съда във вид на обвинителен акт, сами да поискат това. Едва ли някой ще се изненада, че съдбата на тези, по правило бомбастично започвали дела, е че прокуратурата се самоотказва от тях - за справка делото за пране на пари срещу Христо Бисеров, или пък делата приключват с оправдателна присъда. Пример - делото срещу Сергей Станишев.
Подозрението е, че "делата на трупчета" са застраховка, за да могат да се активират или затворят... според конюнктурата. С тях - казват критиците на прокурорската безконтролност - министри, депутати или други публични личности, се държат послушни. Дали са градски легенди или не, можем само да спекулираме, но се говори, че не са малцина представителите на изпълнителната власт(в различните й персонални състави през годините), за които има тънки или не толкова тънки папки... с нещо.
Тази подозрителност се засилва, особено когато прокуратурата се активизира за нещо или срещу някого... с давност 5 - 10, че и повече години. Например на говорителя на главния прокурор Румяна Арнаудова й се наложи на няколко пъти да отговоря защо по аферата "Белене" се заработи едва през 2016-а година, по време на президентската предизборна кампания. Може и да е вярно, че това са трудни дела, но 10 години е доста време, което пък поражда съмнения - ако не за умишлено протакане, то поне за капацитета на разследващите полицаи, следователи и прокурори.
Различното темпо, с което се работи по т.нар. знакови дела, също често е повод за разсъждения за причините за забързването или забавянето на някои дела. Ще дам сравнително скорошни примери, които провокират въпроси. Бившите министри Петър Москов и Николай Ненчев станаха обвиняеми с ден разлика. И двамата, след като Бойко Борисов подаде оставката на второто си правителство миналия ноември и след повече от година и нещо разследвания срещу неизвестен извършител. Делото срещу бившия военен министър Ненчев за ремонта на миг-овете е в доста напреднала фаза и на практика на няколко заседания от присъда. Срещу бившия здравен министър Петър Москов вече осми месец няма дори обвинителен акт. Примери за скоростно и продължително разследване, особено по тези публични дела, има немалко. Липсата на обяснения отвъд „разследването е много сложно“, прави наистина "вечно зелено" обвинението към държавното обвинение, че държи "дела на трупчета".
Веселин Марешки е просто поредният, който се оплака, че неговото (че е рекетирал фармацевти, за да вземе част или целия им бизнес), е държано в латентно състояние и „събудено“, защото станал прекалено опозиционен. За разлика от други известни обвиняеми, които в прав текст свързаха съдебните си проблеми със структурното и организационно състояние на прокуратурата, а някой от тях високо заговориха за радикално реформиране на държавното обвинение, днес лидерът на „Воля“ направо се ядоса на въпросите - как точно е жертва на политическа репресия, след като обвинението му се повдига от орган, който законът дефинира като независим.
Веселин Марешки, който става обвиняем, след като лично главният прокурор поиска имунитета му, даже не можа да разбере защо медиите го питат, когато твърди, че го удрят, защото притиска с въпроси и с действия управляващите, които нарича ОПГ( Обединени патриоти и ГЕРБ), казва ли, че Сотир Цацаров и единната и централизирана прокуратура са изпълнители на политическа воля. Което чисто самозащитно вероятно е разбираемо, но не и когато отхвърляш криминални обвинения, повдигнати от прокуратурата, нападайки политическите си опоненти.
Но това вероятно е въпрос на индивидуална реакция на публично обвиняемо лице, защото сме виждали и друга - да мълчиш, да бягаш и да се криеш от медиите. И да чакаш да видиш в коя графа ще попадне случаят ти - на прекратените или стигнали до съд дела... и най-вече кога. А въпросът кога е много важен, защото - както често казват и политици, и магистрати, и граждани -"забавеното правосъдие не е правосъдие". Определението "забавено" ни връща към началото и към въпроса - защитна версия или законово допусната възможност е явлението "дела на трупчета".
