Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Бюджетната комисия запази прага на кешовите разплащания до 10 000 лева

Снимка: БГНЕС

Бюджетната комисия запази прага на кешовите разплащания до 10 000 лева. Това стана при второто четене на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

В сряда от ГЕРБ обявиха, че прагът ще бъде намален до 5 хиляди лева до началото на следващата година, но не успяха да си осигурят мнозинство в комисията. Така надделяха аргументите на БСП, че промяната би засегнала много хора, които правят плащания над 5 хиляди лева, но нямат възможност да ги извършат по банков път.

Георги Търновалийски от левицата дефинира част от възраженията:

Такива кешови плащания правят и малки земеделски производители, правят и физически лица при продажба на имущество, правят земеделски производители, когато си осигуряват материали за съответната година. Могат да се дадат много такива примери, където и да искат няма да могат да се разплащат по електронен или банков път в отдалечени райони.

Йордан Цонев от ДПС определи дебата за размера на кешовите разплащания като недостатъчно аргументиран:

Тук се преплитат толкова много фактори, че не мога да си представя, че някоя сериозна институция в страната може да даде реална оценка на влиянието. Никой не говори за фактора време – пестим ли им време на хората, или не им пестим? Не, не им пестим, твърдя аз. Защото, ако един дребен производител няма открита банкова сметка, отиването, откриването, попълването... Всяка сума, която получи в брой, трябва да я внесе в банката, за да може оттам да плаща...

Ограничаването до 5000 лева на плащанията в брой няма да наруши стопанския оборот, но ще ограничи сивата икономика, смята Менда Стоянова от ГЕРБ:

Сивата икономика на практика означава нелоялна конкуренция и един от факторите за разширяването ѝ, принуждавайки други стопански субекти да работят в една нелоялна среда. Искат, не искат – също да осъществяват сиви сделки.
   
Бюджетната комисия прие на второ четене и промени в акцизните ставки на тютюневите изделия. Прави се малка промяна на съотношението между специфичен и пропорционален акциз от следващата година. То бе посрещнато много добре от тютюневия бранш, но все още не е ясно как ще се отрази на крайния потребител. Димитър Найденов от една от цигарените компании коментира:

Ние смятаме, че предложенията са в интерес както на декларирания от държавата приоритет да се намалява нелегалният пазар, съответно легалният да се увеличи, те са в интерес и на легалния бизнес, естествено.

Депутатите въведоха и акциз върху нагреваемите тютюневи изделия със съдържание на тютюн. Той е в размер на 152 лв. за килограм. Това са специални нагреваеми цигари, които не са познати у нас, но не са стандартните електронни цигари, уточни икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика:

Нагреваемото изделие има тютюн, но не гори. Съответно е по-малко вредно. Но тъй като има тютюн, ако в момента някой го внесе (вече го има поне в девет държави в Европа), ако тръгне да го внася, на митницата ще го спрат. Ще кажат: "Това е тютюн – акцизна стока, обаче в програмата няма къде да го цъкнем, няма такава категория"... Най-вероятно няма да мине въобще митницата. Затова трябва да има някаква рамка, за да може този нов продукт въобще да влезе.

За да влязат в сила законовите промени, те трябва да бъдат потвърдени и на второ четене в пленарната зала.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна