Името, което ѝ давая е "Глинена гора", защото донякъде експозицията е спомен за родното място, което днес е квартал на Габрово, а някога е било махала в близост до гората. Но не от тук идва името на изложбата, обяснява авторът, а от това, че от дете обича да работи с глина. По-късно тази негова любов го отвежда в Техникума по керамика в Троян, след което завършва и специалност "Керамика" в Националната художествена академия, за да се върне отново като преподавател, а след това и като директор на Средното художествено училище за приложни изкуства в Троян.
Днес определя себе си за щастлив човек, който сутрин като се събуди има пари за хляб и парчета глина, които може да превърне в някаква творба.
А глината е благодатен материал и е податлива на обработка. На всяко произведение слагам свой отпечатък, с усмивка отбелязва Христо Йонков. Категоричен е, че човек трябва да е минималист, защото когато искаш много работи, винаги не ти стигат парите. Опитвам се да надделявам с радостта от това че работя.
Като всеки творец и той има нужда от вдъхновение и обикновено това са невзрачни сюжети - нещо от природата, от архитектурата, нещо по-фантастично като детска игра. Експозицията, която е подредил не е пренаситена с творби, защото е категоричен, че изложбата трябва да диша, да можеш да обикаляш, да я пипаш.
Чуйте разговора на Даниела Бенишева с Христо Йонков.
