Eмисия новини
от 07.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Л. Кючуков: Българското председателство отваря възможност отново да бъдем фактор на Балканите

Иван Николов: Европейска перспектива за Западните Балкани трябва да има, иначе се връщаме в миналото

Любомир Кючуков
Снимка: БГНЕС

Безспорно предстоящото председателство на Съвета на ЕС придава нова политическа тежест на България, включително и в региона, и отваря възможности, отбеляза в ефира на „Хоризонт“ директорът на Института за икономика и международни отношения Любомир Кючуков в коментар на перспективите страната ни да се превърне в политически лидер сред държавите от Балканския полуостров:

Отваря възможности преди всичко България отново да се превърне във фактор. Аз дори не бих говорил за лидер, а за сериозен фактор на Балканите – да възстанови своите позиции, защото в последните 6-7 години България като че ли се беше дезинтересирала и абдикирала до голяма степен от процесите в региона.

Надявам се, че сегашните възможности, както и сегашните събития и интересът към региона от страна на геополитически фактори, отново могат да помогнат на България да формулира свои политики, да аргументира подходи и от там нататък да се превърне действително във фактор, подчерта анализаторът, допълвайки:

Като се има предвид, че за да се провеждат политики, това означава, че техният хоризонт трябва да бъде след 30 юни 2018-а, тоест той да не приключва с приключването на нашето председателство.

Иван Николов, който е директор на Културно-информационния център на българите в Босилеград и също се включи в разговора, коментира, че подписаният Договор за добросъседство с Македония дава надежда: Проблемът със Западните покрайнини може да бъде решен, като неделима част от общия процес на стабилизация и трайното омиротворяване на Западните Балкани.

В коментар на перспективите на държавите от Западните Балкани за присъединяване към ЕС Любомир Кючуков отбеляза, че всички страни са заявили ясно и еднозначно намеренията си за евроатлантическа интеграция, което предполага и много сериозни усилия за покриване на необходимите критерии. Във връзка с това обаче Кючуков припомни:

За съжаление, за немалък период от време, самият Европейски съюз като че ли се беше дезинтересирал от събитията в региона. Самото обстоятелство, че в началото на своя мандат Юнкер заяви, че до 2015-а година няма да има разширяване на Европейския съюз не носеше изненада от гледна точка на времевите си параметри, но то имаше силен демотивиращ ефект върху региона като цяло и най-вече върху обществата в него.

Анализаторът очерта и ролята, която според него би трябвало да играе България в процесите на сближаване на страните от Западните Балкани с Евросъюза:


Аз бих казал, че първото, което трябва да се направи и което включително е и един от ангажиментите, които България като председател на Съвета на Европейския съюз би могла да поеме, е в рамките на това председателство да се изработи една ясна пътна карта с достижимото приемане на страните от Западните Балкани в Европейския съюз. Тук не говорим за бързо, а говорим за ясна перспектива, защото с избледняването на европейската перспектива се загубиха много важни баланси в Западните Балкани. С утвърждаване на своята първа държавност редица страни от региона, като например Република Македония, Босна и Херцеговина, Косово, неминуемо бяха изправени пред нарастването на силни националистически тенденции и това е логично и обективно дотолкова, доколкото те трябваше да градят граници и да утвърждават суверенитет. Перспективата за членство в Европейския съюз, тоест за сваляне на граници и за отдаване на суверенитет балансираше тези процеси. С изчезване на видимата перспектива за членство на преден план излязоха национализмите, които вече създават определени рискове за стабилността на региона.

Иван Николов, който също подкрепи тази теза, изтъкна:

Да, европейска перспектива трябва да има. Иначе се връщаме в миналото, така че в този смисъл трябва да видиме дали страните от Западните Балкани са готови да платят цената на европейската си интеграция и дали са готови да изпълняват европейските критерии. Наблюдавайки вътрешните процеси в страната (Сърбия - бел. ред.) в последните няколко месеца, леко съм обезпокоен от това, че на фона на дипломатически изказвания на високо ниво за готовността на Република Сърбия и за членство в Европейския съюз, на местно ниво текат едни процеси, които ме карат да се съмнявам в това нещо. Именно този процес, който се завихри в Македония се надявам да бъде достатъчно окуражителен и за Република Сърбия, поне за проевропейски ориентираните сили, които виждат бъдещето на държавата си в Европейския съюз.


Като изтъкна, че от развитието на региона зависи сигурността на Европа, Любомир Кючуков подчерта, че е необходимо ЕС да оформи по-ясна и дългосрочна визия за своята роля и място в региона. Във връзка с това анализаторът припомни, че Балканите фокусират интересите и влиянията на всички геополитически фактори, а и икономически фактори, сред които наблюдателите обикновено отдават най-голямо внимание на Русия и САЩ, но икономическото (напр. на Китай) или религиозното (напр. на Турция или Саудитска Арабия) в региона не бива да се пренебрегва. 



Цялото интервю на Лъчезар Цветков с Любомир Кючуков и Иван Николов може да чуете от звуковия файл.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени