Великите европейци – Джон Лок

Философът Джон Лок изкара цял живот, без да има собствена къща. През неговия XVII век, в началото на великата европейска епоха на Просвещението, това не е типично. 

От друга страна, не си го представяйте като бедняк с поглед, впит в абстрактното. Или нов Диоген, избрал заради принципа на аскетизма да живее в делва. Не, Джон Лок, бащата на политическата философия на либерализма и на научната философия на емпиризма, всъщност живее добре – в Оксфорд, в Южна Франция, в имения на аристократи. И все пак това изглежда като живот на самотен човек, макар обграден с приятели.

Перголези, Концерт за цигулка 

Джон Лок е роден през 1632 година край Бристол. Баща му, също Джон Лок, е адвокат, а за майка му, Агнес Кийн се твърди, че е голяма красавица. Самият Лок обаче, с длъгнестото си птиче лице и остър нос май не се е метнал на майка си. Родителите му са от англиканската църква, с уклон към пуританизма. Това е реформаторско течение от края на XVI век, което иска да изчисти църквата от „попщината”, тоест, от влиянието на католицизма, останало, според пуританите, след религиозното споразумение от началото на Елизабетинската епоха. 

Животът на пуританите е пълен с морален дух и религиозна сериозност, които те се опитват да наложат на всички. В резултат – имат голяма „заслуга” за избухването на гражданската война в Англия. Формално, това става през 1642, когато Джон Лок е на 10. Тогава Чарлс I повежда армия срещу Парламента, с който отдавна спори. Нещата и без това са заплетени, но новите сблъсъци подпалват страната, а в конфликта армията на Парламента, начело с Оливър Кромуел, побеждава и поставя началото на края за династията на Стюартите. Бащата на Джон Лок е капитан в кавалерията на Кромуел под командването на депутата Александър Попам. С негова помощ младият Джон, който има интерес към ученето, на 15 отива в Уестминстърската школа в Лондон, където учи латински, гръцки, еврейски, арабски, математика и география. 

През 1652 вече е в Крайст Чърч, най-големия колеж в Оксфорд, който обаче още е роялистки настроен и завладян от схоластичния дух на Средновековието. Там се учат само Аристотел, Платон и други класически философи. Усилията колежът да се обърне към модерните времена едва започват. Извън официалната програма, Джон Лок чете Рене Декарт, Франсис Бейкън, запалва се по медицината. Той работи с хора от тъй наречената „нова наука” – астронома Кристофър Врен, физика Робърт Хук, лекарите Робърт Уилис и Ричард Лоуър, натурфилософа Робърт Бойл. През 1656 Джон Лок получава бакалавърска, а след две години и магистърска степен. Но птичето не излита от гнездото на Оксфорд, а остава там - първо като „студент”, тоест, нещо като научен сътрудник, а после като „главен цензор” – преподавател и отговорник за дисциплината на завършващите студенти.  

Перголези, Концерт за цигулка и струнни, 5.07 

През 1666 година в живота на Джон Лок се случва важно събитие – той се среща и сближава с лорд Антъни Ашли Купър, граф Шафтсбъри, влиятелният лидер на вигите, тоест, на опозиционната Либерална партия. Междувременно монархията е възстановена, на престола е Чарлс II, но Парламентът продължава да е силен център на власт. Шафтсбъри е впечатлен от Джон Лок и го кани да живее в неговото имение първо като възпитател на сина му, а после като личен лекар и съветник. Авторитетът на Лок се увеличава още повече, след като той организира за графа успешна операция с модерни методи, която облекчава значително чернодробната инфекция, която го мъчи. 

Ползата от това приятелство обаче е взаимна. Покрай граф Шафтсбъри пък Джон Лок, който дотогава не се заглежда много в дълбочините на политиката, развива и дооформя политическите си възгледи, а после ги излага в знаменитата си книга „Два трактата за управлението” и различни есета. Те с графа имат общи виждания за конституционната монархия с основна тежест върху Парламента като най-добра форма на управление, застъпват се за нуждата от защита на гражданските свободи и за необходимостта от религиозна толерантност, виждат собствеността като основа на общественото развитие и настояват за максимално разгръщане на икономическата експанзия на Англия в света. 

През 1668 година Джон Лок става член на Кралското научно дружество и заедно с Томас Сиднам, най-прочутият лекар тогава, започва медицинско изследване, базирано на максимум наблюдения и минимум спекулации - метод, който застава в основата на философския емпиризъм, развит по-късно от Лок. През 1672 Шафтсбъри става лорд-канцлер и веднага назначава своя съветник на важни политически постове – секретар на Съвета за търговията и плантациите, а също секретар на надзорника на Каролина. Има се предвид британската колония Каролина в Северна Америка, в чиято Конституция Лок залага част от своите виждания за управлението. Като секретар на съвета за търговията и плантациите пък той контролира цялата информация за икономическия обмен с колониите, включително търговията с роби, която по онова не само не е незаконна и процъфтява. Джон Лок дори лично участва в бизнеса, като се включва с цели 600 лири капитал. 

Ние можем да оценяваме това му действие както си щем, но фактът е такъв. При това той го прави, въпреки че във философските и политическите си трудове, като един истински либерал, се застъпва еднозначно за свободата като основно човешко право. Какво да ви кажа, сложна материя е това, но накратко – представата за свободата тогава има съвършено други измерения, в сравнение с нашите модерни разбирания.

Перголези, Концерт за цигулка и струнни, 9. 33 

Както темата за свободата, така и темата за религиозната толерантност през XVII век има доста различен обхват от този през XXI. За да изясним правилно нещата обаче, трябва да започна с това, че Джон Лок е първият целенасочен и последователен застъпник на отделянето на църквата от държавата в модерния смисъл на думата. Той намира, че във вътрешен план основната функция на държавата е да защитава собствеността на гражданите. 

Толкоз. Тя затова е създадена - ако иска да прави нещо друго, което не е свързано със защита на собствеността, то подлежи на допълнително специално договаряне между нея и гражданите. В този смисъл, държавата е заета с материални неща и не може да се бърка в духовния свят. А църквата трябва да е така добра да си гледа божиите работи и да не се бърка пък тя в държавните дела. Оттук вече стигаме и до темата за религиозната толерантност. Според Лок държавата не може да толерира повече една за сметка на друга религия, както и да налага някакви забрани за развитие на религиозна дейност. Това, казва той, важи и за мюсюлмани или индуси, които си имат техните, макар и странни богове. Ето за такъв широк обхват на философска толерантност говорим при Джон Лок. 

С две изключения обаче. Едното е за атеистите, които, казва той, заплашват самия естествен ред на нещата в дадено общество. Другото е за католиците, които, тъй като се подчиняват на папата повече, отколкото на която и да е местна власт, са опасни за сигурността на всяка държава. Естествено, Джон Лок леко се заплита в обясненията как в реалността пълната толерантност може да се съчетае с непълната, така че нашето съвремие да внимава, когато цитира някоя от толкова напредничавите и либерално звучащи негови идеи. Често те се ползват откъснати от контекста, а истинският им прочит може да е съвсем обратен или поне съпътстван с доста уговорки. Всъщност специалисти по философията на Джон Лок казват, че днес в политически план той би бил оценен най-вероятно не като либерал, а като ултра-консерватор. 

Перголези, Концерт за флейта 

Независимо доколко правилно е била разбрана и коректно използвана обаче, факт е, че политическата философия на Джон Лок стои в основата на две от най-значимите революции в света – Френската и Американската. Той вдъхновява техните деятели, те го цитират, развиват и в някаква степен, особено в Съединените щати, прилагат практически част от идеите му. Неслучайно самият Бенджамин Франклин нарича Лок „един от тримата най-велики мъже на света изобщо”. 

А онзи много прочут пасаж от американската конституция, в който се твърди, че всеки човек има право на щастие, бащите-основатели заемат директно от Лок. Самият Джон Лок приживе повече спори, той не успява да се наслади на голямата слава, която се свързва с името му по-късно, когато страстите във Векът на разума се разгарят толкова, че стигат чак до границите на безумието. Лок прекарва няколко години в Южна Франция, където лекува астма и се свързва с модерни френски мислители, а после има плодотворен откъм мислене и писане период на изгнание в Холандия. Връща се в родината по време на тъй наречената Славна революция от 1688 със свитата на Уйлям III Оранжски, който става крал на Англия като Уйлям II. 

Джон Лок умира през 1704 в имението на старата си приятелка Дамарис Машъм, първата и единствена жена, с която някога, толкова някога,  има романтична, макар и недокрай консумирана връзка. Все пак обаче, въпреки че живя едва 72 години, с право може да се смята, че Джон Лок изконсумира докрай връзката си със светата наука философия.

Перголези, Салве реджина, 0. 52

Още от категорията
Изабел Юпер

Изабел Юпер получи в Рим престижната награда "Европа" за театър

Френската актриса Изабел Юпер получи в Рим престижната награда "Европа" за театър за "изключителни сценични постижения", предава Франс прес.  Изабел Юпер завършва успешна за нея година, която започна с кинонаградата "Сезар", премина през номинация за "Оскар", получи почетната награда "Молиер".  Със същото отличие "Европа" от актьорите беше удостоен..

публикувано на 18.12.17 в 10:25
Д-р Атанас Пелтеков в студиото на програма „Христо Ботев”.

Българи на Антарктида - следите, които остават

Преди около месец за остров Ливингстън, който се намира край западния бряг на Антарктида, замина първата група от членовете на поредната 26-а българска национална антарктическа експедиция. За да продължат изследванията в българската база „Св. Климент Охридски”, в областта на геологията, сеизмологията и геодезията. По време на тази научно-изследователска..

публикувано на 18.12.17 в 10:00

Изложба на Фотографската задруга в Балабановата къща

Изложба "Коледа с Фотографска задруга Пловдив“ ще се открие в Балабановата къща.  Тя представя селекция от най-добрите кадри на членовете на Фотографска задруга Пловдив от  отминаващата година. В началото на декември  едноименна фотоизложба беше показана в Дом на културата "Борис Христов" , но в Стария град ще бъдат представени нови, непоказвани..

публикувано на 18.12.17 в 07:18

Благотворителна експозиция в галерия „Пловдив”

Eкспозиция с декоративни пана на художник-приложника Карамфила Адамова ще се открие в изложбената зала на ДПХ във фоайето на Общинския съвет в Пловдив.   Творбите ѝ ще оживят пространството със своята специфична техника „мозайка” и богатото разнообразие от материали – стъкло, керамика, цветен пясък и с акцент върху полускъпоценните камъни...

публикувано на 18.12.17 в 06:42

"Междузвездни войни: Последните джедаи" събра 450 млн. долара от продажби на билети

Най-новият филм от сагата "Междузвездни войни", озаглавен "Междузвездни войни: Последните джедаи", събра 450 милиона долара от продажби на билети през първия си уикенд в киносалоните, съобщи филмовата компания "Уолт Дисни", предаде Ройтерс. В тази сума влизат 220-те милиона долара от продажби на билети в САЩ и Канада. По показателя печалби от..

публикувано на 17.12.17 в 19:56
Стефан Цанев дава автографи на читатели на Панаира на книгата в НДК

Стефан Цанев: Демокрациите в Европа са уморени и сега диктатурите се налагат чрез демократични средства

Демокрациите в Европа са уморени и народите сами избират своите диктатори. Такъв прочит на днешния ден чрез историята направи за слушателите на БНР писателят и драматург Стефан Цанев , който гостува в студиото на „Хоризонт“ по повод състоялата се в турския мегаполис Истанбул световна премиера на пиесата му „Заговорът на Калигула“. Цанев казва, че..

обновено на 17.12.17 в 15:04
Лаврен Петров

Лаврен Петров: Работим за хората, които ценят българското изкуство

Сега има по-благоприятни времена за развитие на художествения пазар, защото това е и основната функция на галерията, казва Лаврен Петров , галерист, изкуствовед и внук на известния художник Цанко Лавренов. Всъщност малцина знаят, че създадената от Лаврен Петров през 2006 г. галерия "Лоран" носи името (творческия псевдоним), с което се е подписвал..

публикувано на 17.12.17 в 10:15