РЕКЛАМА

Великите европейци

Снимка

„Великите европейци” е поредица радио-портрети на значими фигури от европейската история, политика, наука, изкуство, култура, социален живот. 

Тази образователно-развлекателна рубрика на журналиста Пламен Асенов и БНР - Радио „Пловдив” е насочена към широк спектър слушатели, но търси контакт най-вече с младите хора. Излъчва се в ефира на БНР - Радио „Пловдив” всяка сряда между 9.00 и 9.30 часа. Рубриката има и две повторения - в събота след новините на радио Пловдив в 10.00 часа и в неделя - след новините в 22.00 часа.

Заради предизвикателствата на такъв рядко разработван жанр като радио-портрета, целта е да се излезе от линейната биографична схема и да се търси развитие около една или няколко преплетени линии от живота и дейността на съответния герой. Развиват се също и максимален брой връзки към интересни детайли и характерни особености както на собственото време на героя, така и на нашето, слушателското време.

„Великите европейци” е рубрика с дългосрочен характер, която е отворена за сътрудничество и подкрепа от страна на бизнеса и заинтересовани обществени организации.

Автор и водещ: Пламен Асенов



Великите европейци - Анджей Вайда, втора част

Анджей Вайда завършва филмовото училище през 1954 и в следващите четири години прави знаменитите си три военни филма – „Поколение”, „Канал” и „Пепел и диаманти”. Това е времето след смъртта на Сталин, в Полша хватката на комунистите започва леко да..

публикувано на 17.10.18 в 10:12

Великите европейци - Анджей Вайда, първа част

Годината е 1974. На 16 съм, за първи път в чужбина. В Белград за първи път виждам хипита. И еротични списания. В Будапеща за първи път не ми продават сладолед, а в Прага – бира, защото говоря нещо като руски. Знам защо и не им се сърдя. Все пак ме..

обновено на 10.10.18 в 14:08

Великите европейци – Шарл Бодлер

Вино, хашиш, безразборен секс, екстравагантни дела и черни мисли за смърт и щастливи трупове – каква по-добра комбинация от грехове и страсти би могъл да измисли Господ, с която да дари най-великия „прокълнат поет”, Шарл Бодлер, за да сътвори той..

обновено на 03.10.18 в 16:42

Великите европейци - Архимед

Със сигурност всички са чували за онзи разсеян и май не съвсем нормален от нормална гледна точка учен, който, докато се къпе във ваната, прави велико откритие, скача, хуква гол по улиците и крещи: „Еврика!” Макар не всички да знаят кога и къде става..

публикувано на 26.09.18 в 10:54

Великите европейци - Ервин Шрьодингер - втора част

Нормална практика е големите открития във физиката да се правят от голобради гении, със свеж детския поглед към света. Щом дораснат до 30, те са вече класици – хора с бради, лули, карирани сака с кръпки на лактите, които мъдро обясняват на околните..

публикувано на 19.09.18 в 11:55

Великите европейци - Ервин Шрьодингер

„Задачата е не толкова да видим онова, което никой още не е виждал, а да мислим онова, което никой още не е мислил за онова, което всички виждат” – твърди Ервин Шрьодингер. Физик, философ, поет, преводач, полиглот, атеист с вкус към вечността на..

публикувано на 12.09.18 в 10:40

Великите европейци - Доменико Чимароза

Няма начин, веднъж чул го, човек да не се влюби в концерта за обой на Доменико Чимароза. Да, това не е първичната музика, която, според някои митологии, е създала света, онази би трябвало да е по-сурова и нечовешка.  Но, поне според мен, обоят..

публикувано на 05.09.18 в 10:49

Великите европейци - Фриц Хабер

Какво си представяте, щом заговорим за зловещи учени и техните творения? Д-р Франкенщайн, който чрез висша наука създаде самотно и тъжно чудовище? Или д-р Фауст, който в амбицията си призова на помощ дявола, но видя как трудовете му се разсипват в..

обновено на 29.08.18 в 12:13

Великите европейци - Джоузеф Джон Томсън

Ако попитам дали сте виждали електрон, смело признайте – не.  Да, знаем всичко за тази частица, експлоатираме огромните ѝ възможности, като я впрягаме на работа, но никой не е виждал електрон, дори с най-мощен микроскоп. И не, че той е просто..

публикувано на 22.08.18 в 11:26

Великите европейци - Сократ, втора част

Тежкият характер на Ксантипа и нефилософската война, която тя води срещу Сократ, е не публична тайна, а постоянен повод за клюки в Атина. В същото време, ако вярваме на анекдотите, сам Сократ намира това съжителство полезно за себе си от философска..

публикувано на 15.08.18 в 11:33