Оказва се, че вече има събрани над 30 000 подписа за построяването на тунел под Петрохан - проект, който датира още от началото на 20 век, защото древният път, който е свързвал Рим с Константинопол, е минавал точно под прохода, уточнява нашият гост като добавяйки със съжаление, че и днес изглежда все така неосъществим. Въпреки че е съвсем реален, стига да бъде взето решение за отдаване на концесия - ще има опашка от инвеститори, тъй като с таксата за тунела, вложението ще се върне в рамките на 6-7 години, казва Димитър Николов. Ефектът ще бъде поразителен, според него, тъй като пътят за тежкотоварните автомобили до Видин ще се скъси със 100 километра и от 250 ще стане 150. И със сигурност ще се увеличи потокът от туристи. Като цяло в региона няма сериозни инвестиции в инфраструктурата - може би ще се изненадате, ако Ви кажа, че съотошението на европейските средства, вложени в Южна и Северна България, е 85 на 15 процента.
Независимо от всичко, във Вършец има добре функциониращи хотели, в които е пълно с туристи. В хотела, управляван от Димитър Николов, гостите са най-вече от София, но също и от Враца, Монтана, Плевен, Русе и Варна. Освен семейна и лечебна дестинация, Вършец е притегателен център и за много тийм-билдинги. Тук идват много компании от ИТ сектора, в тях работят млади, образовани хора със знания, но почти никой от тях не е чувал за Вършец. Хубавото е, че дойдат ли веднъж, задължително повтарят - разказва Николов. И така стигаме до "болната тема" за чужденците, които почти липсват:
Това е защото в България до 1989 туризъм за чужденци се развиваше само по Черноморието - такава е била политиката, а вероятно и за да има някаква форма на контрол. Така всички тези прекрасни места във вътрешността на България, свързани с минералната вода,остават неизвестни в чужбина. Тоест спа-дестинациите ни не са били рекламирани навън - нито Хисар, нито Сандански, нито Вършец.
За сметка на това, Вършец е бил пълен с български гости. Николов цитира местните хора, които разказвали, че около 300 хиляди летовници минавали на сезон. Много предприятия имали станции във Вършец, където е най-добрият климат и най-лечебната минерална вода, тъй като тя "излиза" с температура 37 градуса - температурата на човешкото тяло, докато много минерални води в България са горещи, което говори за известна радиоактивност. та затова през социализма Вършец е бил пълен с гости от цяла България, продължава Димитър Николов. Според него, сега държавата трябва да положи целенасочени усилия за да разработи българските спа дестинации като продукт за чужденците. Потенциалът е голям в много посоки:
Но ако искате да преговаряте с немската здравна каса например, трябва да имате поне няколко хиляди легла и уникални лечебни процедури. А ние тук, дори всички хотели да се обединим, не можем да предложим повече от няколкостотин. Защото даденостите са изумителни - да не забравяме, че сме втори след Исландия по брой минерални извори. Изобщо България е като един нешлифован диамант и с малко усилия от страна на държавата, могат да се постигнат големи резултати.
В разговора стигаме и до друга "болна" навсякъде тема - за липсата на квалифициран персонал. Тук Димитър Николов изразява убеждението си, че добрите кадри се изграждат и обгрижват. Разказва истории за почти неграмотни млади хора, които виждайки отношение и вяра, се преобразяват и развиват. Като във всичко, и в хотелския бизнес е важно отношението. На всички нива. Може би затова и хотелът на нашия гост е пълен за месеци напред. Все пак сме в рая на земята, казва с усмивка той на финала и си спомня как всички се усмихвали снизходително като пристигнал преди четири години с тази максима. А днес го чува от повечето гости на Вършец, които продължават да бъдат най-вече българи.
