Тя е скептична към механичния сбор на множество неработещи институции в един общ орган:
Неработещите институции, обединени в едно, няма да доведат до работеща институция. Още повече, че илюзия по този въпрос очевидно нямат и авторите на законопроекта и дори на законопроектите, защото вече те са повече от един (доколкото на всички е известно). Нямат илюзии самите автори, тъй като се вижда, че те запазват структурата функционалността, правомощията на досегашните органи такива, каквито са.
В анализа си юристката сподели и опасения от концентрация на власт в резултат на механичното сливане в един орган.
Според Ганева детайлният преглед на законопроектите показва, че корупцията е „някъде в ъгъла“, тя е като „фикуса в стаята“ - всичко останало се разпределя, но концепцията е някъде встрани.
Тя смята, че законопроектите ще се концентрират върху начините за отнемане на имущество, за използване на специални разузнавателни средства, за разследване чрез оперативно-издирвателни средства, но, по думите ѝ: Корупцията не е обвързана пряко и непосредствено с всички тези дейности, които се възлагат на новите органи.
Ганева подчерта, че очаква политическа воля и действителни дейности по антикорупция и отбеляза, че управляващите през последните години нямат интерес да се борят с корупцията дотолкова, доколкото тя се свързва с функционирането на държавата и минава през органите на управление.
В коментар за румънския модел за противодействие на корупцията Ганева отбеляза, че корупционната дирекция в северната ни съседка има не само разследващи правомощия, но и може да повдига и поддържа обвинения в съда, докато за българската антикорупционна институция не са предвидени такива правомощия.
Нещо повече - всички доказателствени средства, с които се сдобила в хода на своята дейност, няма да могат да бъдат използвани нито в наказателно производство, нито в гражданско, нито в данъчно производство, нито в аминистративно-наказателното производство/…/ Тя няма да може да ги използва, тя ще може да ги използва единствено и само като данни, но тя ще трябва да ги събира наново по предвидения от закона ред.
Ганева допълни:
Принципно органът, който може да извършва разследване, това е прокуратурата. Създаването на нови правомощия, които да бъдат само елемент от разследващите функции, каквито са оперативно-издирвателните, без да бъдат събрани по предвидения в Наказателно-процесуалния кодекс ред, на практика ще обезсмисли съществуването и събирането на тези нови доказателства и тези нови функции ще се окажат напълно безполезни, още повече че с последните изменения на НПК се въведоха функции, свързани с разследване на антикорупционния дейност по високите етажи, на специализирана прокуратура. По никакъв начин не виждаме да има връзка между предложенията в законопроекта и изменението, които вече са факт в българското законодателство.
Представителката на Фондация „Антикорупционен фонд“ смята, че са налице възможности в съответствие с основния принцип на правовата държава „власт власт възпира“ част от членовете на комисията да бъдат избирани от един орган, а друга част - от друг орган. Адвокат Ганева даде пример с Румъния, където предложението излиза от министъра на правосъдието, след това минава през президента и завършва при висшия съдебен съвет, като процедурата заобикаля парламента, което вероятно има за цел да отстрани всякакви политически елементи, когато става дума за разследване на корупция.
Адвокат Ганева заключи, че гражданската организация, която представлява, планира, след като види в какъв вид законопроекта ще влезе в деловодството на Народното събрание и дали ще бъде депозиран друг законопроект, да провокира обществени дебати, за да могат всички групи, всички експерти, всички, които имат интерес, да дадат своя принос в към публичните дискусии.
Цялото интервю с адвокат Грета Ганева от Фондация „Антикорупционен фонд“ можете да чуете от звуковия файл.
