По програма "Христо Ботев" ще излъчим директно от зала „България“ концерта „20 години ppIANISSIMO“ с участието на Симфоничния оркестър на БНР с диригент Марк Кадин и солисти: Стела Димитрова-Майсторова, Лилия Бояджиева, Весела Пеловска, Борислава Танева.
В програмата:
Георги Минчев – Концерт за пиано и оркестър;
Георги Арнаудов - Концерт за две пиана и оркестър;
Ришар Дюбюньон - Battlefield Concerto за две пиана и оркестър.
В „Полесражението“ на Дюбюньон традиционният симфоничен оркестър е разделен като две армии, всяка от които е водена от пиано. Пианата имат своите собствени теми, които се съревновават, сблъскват в истинска битка и на финала се помиряват. „Музиката е образна и на моменти дори театрална“, казва Дюбюньон за своето „Полесражение“, изпълнено за първи път през 2012 година в рамките на прочутия музикален фестивал BBC Proms. В българската му премиера солисти ще бъдат Лилия Бояджиева и Весела Пеловска.
Концерт за две пиана и оркестър от Георги Арнаудов започва с игри на надсвирване между двете и завършва с класическа южноиталианска тарантела, която ту се преобразува в неаполитанска tammurriata, ту става салентинска pizzica. „Последните две италиански названия не са ястия, а фолклорни танци,“ отбелязва авторът, обичаният Георги Арнаудов, който през лятото чества 60-годишния си юбилей в препълненото Първо студио на БНР. Солисти на премиерата на Концерт за две пиана и оркестър ще бъдат Борислава Танева и Лилия Бояджиева.
Концертът за пиано и оркестър на Георги Минчев е създаден през 1978 година и е изпълнен за първи път същата година от Иван Дреников и Симфоничния оркестър на БНР с диригент Васил Казанджиев. „Концертът е своеобразен връх не само в творчеството на композитора, но и в световната съвременна музикална литература. Веднага печели голяма популярност, изпълнява се многократно в редица страни с различни оркестри, солисти и диригенти, получава множество национални и международни награди и отличия“, казва за произведението проф. Стела Димитрова-Майсторова, която ще бъде солист в юбилейното му изпълнение.
В звуковия файл можете да чуете фрагмент от интервю на Цветана Тончева с главния диригент на Симфоничния оркестър на БНР – Марк Кадин, специално за предаването „Метроном“ на програма „Христо Ботев“. Марк Кадин говори за спецификите на своята професия – според него „една доста технологична професия“, както и за модерните напоследък жалби и вопли по повод предстоящата гибел на класическата музика:
„Не мисля, че тя (класическата музика) е умряла или скоро ще умре. Мисля, че тя се променя. Променя се и публиката, променят се хората. Знам само едно: във всички времена класическата музика (и не само музиката, а изкуството въобще – литературата, живописта...) е била предназначена не за болшинството. Винаги е имало елит – във всички времена и всички страни, който се е интересувал от това високо изкуство. А 90 или 80 процента от хората са слушали трубадури по площадите, или някакви скоморохи. Една много тясна прослойка – 10 или 15 процента, са били слушателите на „високата“ музика или читатели на „възвишени“ романи. Мисля, че и сега е останало нещо подобно – такава пропорция. Въпросът е в това, че самата класическа музика се е променила. Професионализацията на композиторското творчество, композиторската професия. Сега композиторите пишат все по-сложна музика, усложняват, усложняват... Те искат да изпъкнат, да се отличават от другото. Всеки съвременен композитор иска да намери нещо свое, единствено, уникално и се старае да пише не така, както го прави колегата му...
Ако погледнете поколението композитори, които сега са на 40, 50 години – относително млади, това са много сложни партитури. По много от всичко, много стилове, много, много... Музикалният език стана по-сложен. Брамс е бил по-сложен от Бетовен. Рихард Щраус е по-сложен от Брамс. Стравински е по-сложен от Рихард Щраус. Всичко това нараства в геометрична прогресия – ускорение на усложняването. Шостакович или Прокофиев, Хиндемит, Барток – все още някак през 50-те и 60-те години на ХХ век публиката е успявала да разбере, че да, това е нов език, той непрестанно се усложнява все повече, но все още това е било разбираемо. Но през 70-те, 80-те години, когато започват италианците, немците – тогава мисля, че се е случил окончателният разрив между традиционната публика и традиционните композитори. И сега това са просто две различни планети...“.
