Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
В неделя САЩ обявиха прекратяване на визовите услуги за турски граждани заради арестуван служител на американското консулство в Истанбул. Няколко часа по-късно турската страна отговори със същия ход. По-късно още един служител на американска дипломатическа мисия беше призован да свидетелства в съда.
Арестуваният Метин Топуз е обвинен от властите в Анкара за шпионаж и връзки с високопоставени участници в опита за преврат от 2016 г. в армията и полицията. От американска страна посочиха, че Топуз е работел за Агенцията за борба с наркотиците ДЕА и заради това е имал контакти в силите на реда.
Турският държавен глава Реджеб Ердоган заяви в началото на седмицата, че ако решението за замразяване на визовите услуги е било взето еднолично от американския посланик в Турция, той трябва незабавно да бъде отзован. В отговор Джон Бас посочи, че ходът е на американското правителство. Говорителката на Държавния департамент Хийдър Нойерт потвърди думите му, посочвайки, че стъпката е координирана между външното ведомство, Белия дом и Съвета за национална сигурност.
Оценките на двете страни се разминаха и по редица други въпроси. Нойерт заяви, че Топуз е лишен от право на адвокат. Турският президент отвърна, че това не може да бъде по-далече от истината и ако той поиска, на Топуз ще бъде осигурен достъп до правна помощ. В петък на обяд това стана факт. Ердоган обвини САЩ, че в консулството в Истанбул се крие още едно издирвано от турските власти лице, което беше отречено от американска страна.
В сряда вечерта държавният секретар на САЩ Рекс Тилерсън разговаря по телефона с турския външен министър Мевлюд Чавушоглу в продължение на около 40 минути. В разпространеното след това съобщение се посочва, че САЩ са изразили дълбоката си загриженост заради арестите на турски служители на американските дипломатически мисии в страната, както и за задържаните в Турция няколко американски граждани. Особено нашумя случаят на пастора Андрю Брънсън, който е в ареста повече от 1 година. Тилерсън е подчертал необходимостта от прозрачност на повдигнатите обвинения и те да бъдат подкрепени с доказателства. По думите на говорителя на турския президент Ибрахим Калън, по време на разговора САЩ са направили предложение за решаване на въпроса, което ще бъде разгледано детайлно.
В четвъртък Ердоган изрази недоумение как САЩ могат да игнорират 85 кашона с документи, доказващи участието на Гюлен в опита за преврат миналата година и отново цитира американската подкрепа за кюрдските отряди в Сирия. В последната пресконференция на заминаващия си посланик Джон Бас, той коментира, че САЩ не подкрепят независим Кюрдистан и накърняване териториалната цялост на Турция. По думите му, екстрадирането на Фетуллах Гюлен е юридически въпрос и в американската правна система презумпцията за невинност е основен принцип.
Също така стана известно, че американска делегация, ръководена от заместник-помощник държавния секретар, ще пристигне в Турция следващата седмица, за да обсъди изход от създалата се ситуация. Американският секретар по отбраната Джейм Матис изтъкна, че визовите проблеми по никакъв начин не са засегнали военното сътрудничество между двете страни.
Междувременно турският президент заяви, че е недопустимо Вашингтон да пожертва стратегически партньор като Анкара заради неизвестен посланик. Ето какво още изтъкна Ердоган в своя реч пред областните управители на Турция в Анкара:
Ние сме държава от столетия! Не сме някаква племенна държава, а сме Турската република. Ако не го приемете, съжалявам, но не сте ни необходими!
Същевременно той изрази надежда за връщане към разума и спокойствието и избягване на стъпки, които вредят на партньорството и съюза между страните.
Дипломатическата криза веднага се отрази на финансовите пазари. Лирата се срина спрямо долара и еврото. В неделя 1 долар се разменяше за 3,61 лири. На следващия ден лирата поевтиня до най-ниското си ниво спрямо долара от февруари насам - 3,79 лири и исторически срив от 4,48 лири за едно евро. Индексът на Истанбулската борса БИСТ 100 загуби 3,66% от стойността си.
Говорителят на опозиционната Народнорепубликанска партия Бюлент Тезджан изчисли щетите:
Като вземем молива и изчислим, тази визова криза струваше на икономиката и финансите 63 млрд. лири - бреме върху нашите фирми и нашите работници.
Председателят на Турско-американското бизнес сдружение Али Осман Акат изрази надежда въпросът да бъде разрешен възможно най-скоро. В периода 2002-2016 г. САЩ са вложили над 11 млрд. долара в турската икономика или 8% от всички инвестиции.
