Eмисия новини
от 20.00 часа

Експерти от БАН представят най-мащабното изследване на българските общности зад граница досега

Снимка: БГНЕС

Най-мащабното изследване на българските общности зад граница, правено досега, ще бъде представено в сряда в 17 ч. Националния етнографски музей. То е плод на усилията не експертите от Института по етнология и фолклористика с Етнографския музей към БАН с подкрепата на Фонд научни изследвания на Министерството на образованието и науката. 

Ръководителят на проекта доц. д-р Владимир Пенчев определи българския мигрант като мигрант като всеки друг, но подчерта:

Започваме да се замисляме, дали да говорим за миграции, или за мобилност, тъй като ситуацията, особено в Европа, но не само, вече предразполага и към един друг тип установяване, пътуване, минаване на граници, а това естествено изисква и малко по-различен поглед.

Гл. ас. Лина Гергова изтъкна, че огромна част от българските мигранти в Европа са декларирали желание да се върнат в България, когато се пенсионират.

Свикнали сме да мислим за културното наследство като нещо постоянно, сталбилно, непроменящо се в годините. Може би е добре да помислим за българските общности в чужбина като част от една глобална българска нация, която вече не е само затворена в границите на страната ни. Благодарение на интернет, имаме хиляди случаи, в които се вижда как мигранти, примерно от Гърция, се местят в Германия, от Германия във Великобритания, от Великобритания – в Щатите, това е един много динамичен процес. Също толкова динамични са процесите, с които е свързано, ние, учените, го наричаме "конструирането на културното наследство", но това са процеси, които предполагат пренасянето на културното наследство зад граница, тоест, какво тези мигранти носят от родината в своя куфар.

Културното наследство, всъщност, институциите, които българите зад граница организират, за да го поддържат, ги поддържа и ги прави общност.

От института са подготвили брошура, в която предлагат на държавата конкретни политики в помощ на мигрантите. Една от тях е да се допусне възможност да съществуват читалища зад граница и те да участват по различни проекти, нормални у нас. Въпреки че има стотици съботно-неделни училища зад граница, само две са традиционните училища, в които децата учат по 5 дни седмично по българската програма.

Учените са изготвили и препоръки, които могат да имат практическа стойност за хората, който обминслят политиките към българите, които живят и работят извън страната и там гледат своите семейства.

Още от

Последно в

Всички новини в Региони: днес | вчера