Като гещалт-терапевт аз вярвам в парадоксалната теория на промяната - тя гласи, че всъщност ние се променяме, когато станем тези, които наистина сме, а не точно тези, които се опитваме да бъдем. Именно и затова по някакъв начин установявам, че по-полезно е, когато не се борим, не се съпротивляваме срещу нещата, а просто се оставим на тях - те по някакъв начин се саморазрешават. Гещалттерапията е хуманистична терапия и тя вярва, че хората притежават всички ресурси сами да водят здравословен и щастлив живот и като терапевт помагам на хората по някакъв начин да открият този свой път, каза още Жанета Стойкова и добави, че нейната книга е насочена към хора, които "имат по-голяма степен на чувствителност, към която категория слагам и самата себе си и хора, които живеят с определен тип вътрешни конфликти и психична болка":
Анаконда е събирателен образ на всички демони, различни наши състояния, неприемливи чувства, емоции, с които всеки от нас се среща. Това е едно мое лично пътешествие в търсене на начините, по които аз самата да преодолявам такъв тип състояния и също споделяне на начини, по които съм намерила, че е възможно да се помогне и на мои клиенти. Книгата основно обхваща мои лични преживявания - разбира се, те са свързани със срещите ми с различни герои от нашето ежедневие, с различни ситуации, които са ме провокирали да преосмисля нещо, да го преживея по нов начин и всъщност аз разказвам за начина, по който аз преживявам тази емоция, тази среща.
Аз намирам изкуството и творчеството за лечебни, но не само когато го наблюдаваме отстрани, а когато го преживеем отвътре. Така че - описвайки всички тези неща, за мен това беше един самолечебен акт и затова искам да призова хората наистина да намерят своята ниша, своя творчески акт, който ще им помогне и те самите да се почувстват по-добре, обясни още авторката на "Да нахраниш анаконда".
Цялото интервю чуйте от звуковия файл.
