Той е искал да опише света или поне един ден от живота на планетата. В стремежа си да го направи легендарният майстор на репортажа, писател и фотограф Ришард Капушчински трупа впечатления, мисли и цитати в продължение на години и ги обединява в поредицата „Лапидарии”.
ЛАПИДАРИЯТ е място /градска градина, вътрешен двор в замък или музей/, където се слагат намерени каменни късове, останки от скулптури и фрагменти от сгради – било част от торс или ръка, било отломък от капител или колона, с една дума неща, представляващи част от една несъществуваща /вече, още, никога/ цялост, с които не знаем какво да правим.
Може би ще останат като свидетелство за отминали времена, като следи от изпитания, като значи? А може би в нашия свят, вече толкова разраснал се, толкова огромен, а едновременно с това толкова хаотичен и труден за обхващане, за подреждане, всичко се стреми към големия колаж, към свободнияизбор от фрагменти, т.е. именно към лапидария?
Ришард Капушчински
В превод на български език през 1998 година излизат I, II и III част, а от броени дни по книжарниците е томът „Лапидарии – IV, V, VI” в превод на Благовеста Лингорска и Милена Милева. За представянето на книгата в София пристигна Божена Дудко – журналист, един от учредителите на международната награда за репортаж на името на Капушчински, всеотдаен популяризатор на неговото писателско и журналистическо наследство в Полша и зад граница.
