Гийом Клоса е директор "Комуникации" на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU), като отговаря и за цифровите стратегии, медийните проучвания и стратегическите събития. Основател и президент на EuropaNova (група за европейски стратегии), бил е съветник на френския министър на външните работи Jean-Pierre Jouyet по време на френското председателство на Съвета на ЕС, а през 2009 става съветник на специална група за бъдещето на Европа към Съвета на Европа, създадена от бившия министър-председател на Испания Фелипе Гонзалес. Бил е на редица отговорни постове в сферата на индустрията и медиите, през 2011-а оглавява отдела за иновации към френското министерство на икономиката и финансите.
Възпитаник е на дeпaртамента по мениджмънт на HEC Paris, след което специализира в Лондон (престижното London School of Economics). Бил е водещ на политически предавания по една от френските телевизии. Автор е на две книги - "Европа, последен шанс?" (Europe, la derniere chance заедно с Жан-Франсоа Жаме, която излиза през 2011-а и (съвсем наскоро) на книга за "еразъм поколението".
Гийом Клоса беше в София за 14-ата правна асамблея на Европейския съюз за радио и телевизия, като това се оказа първото му посещение в България. Но искам да се върна пак, защото София ми прилича на много други европейски столици и тук се чувствам много удобно - каза той в началото на разговора ни.
Гийом Клоса е от онези хора, които не спират нито за миг и винаги имат време (въпреки натоварения си график) за още ангажименти.
Изключително ангажиран с европейската идея и ролята на гражданите, той разказа интересни факти от времето на френското председателство.
Бях специален съветник на министъра, който отговаряше за френското председателство преди 10 години, и да, наистина, председателството е ключов момент за всяка държава, защото биват защитавани интересите на европейските граждани, а това е източник на чувство на обща гордост за председателстващата държава. Но това е също и една възможност и за политическите лидери, и за гражданите да осмислят и разберат какво всъщност означава Европа и какво можем да направим, за да подсилим Европа в днешния свят, който далеч не е много европейски. В медиите в това отношение виждаме една глобална конкуренция, виждаме възхода на платформи като Нетфликс и Амазон, а дори и Фейсбук, който все повече се превръща в медия, така че нашата реалност се променя.
Така че едно председателство показва, че Европа е наша "обща стока", тя е собственост на европейските граждани - в това число, разбира се, и на българските граждани. Така че ситуацията не е "Брюксел и ние". Ние сме тези, които изграждаме Европа, всеки от нас и именно в тази посока много работихме по времето на френското председателство - аз специално отговарях точно за гражданските дебати и ние успяхме да включим милиони французи, за да го подтикнем към предложения за това, което можем да подобрим в Европа.
Гийом Клоса коментира важността на гражданските дебати и колко е наложително европейските визии и идея да бъдат обяснявани на хората.
Именно участието на гражданите в процеса е голямото предизвикателство. И го казвам, напълно осъзнавайки факта, че и във Франция тогава нямаха много представа какво е това Европейски съюз. И се оказа, че имаме идеи и визия, които не кореспондират с реалните хора. Защото в Европа, както се оказа, няма гражданско образование в тази насока, което се оказа голям проблем, защото трябва база, за да обясниш на някого какво е Европа. Хората не са наясно с много от битките, които Европа е водила - срещу войната, тоталитаризма, фашизма... Всъщност ние сме създали Европа, за да бъдем свободни и сме се опитали да изградим институции, които да предпазват европейските граждани, включително и от прекалено силната държавност, да съхранява правата им - в това е смисълът на европейската конструкция, за която ние понякога мислим само като за пазар. Но Европа е друго - в нейната същност са вплетени демокрацията, образованието, културата, основни ценности като плурализма и свободата на словото - това е, което ни прави европейци, а не само общите ни корени, не само това, което имаме като минало, а най-вече ценностите и свободите, които споделяме и които са в ДНК-то на Европа.
