Европейската комисия (ЕК) повиши рязко прогнозите си за растежа на българската икономика през тази и следващата година в своя т.нар. "есенен" доклад и очаква, че вътрешното частно и публично потребление, както и подобряване на инвестициите ще бъдат основен генератор за растежа.
В новия доклад на Комисията се очаква реалният растеж на БВП на България да достигне 3,9% през 2017-а година, следвайки доброто развитие на икономиката през първата половина на годината и възходяща ревизия на данните за растеж през 2016-а година с 0,5 процентни пункта (до 3,9% от 3,4%). Това представлява солидна възходяща ревизия спрямо "пролетната" прогноза за експанзия през настоящата година от едва 2,9 на сто. Вътрешното търсене продължава да бъде основен двигател на растежа, като ЕК очаква силна експанзия както в частното, така и при публичното потребление през текущата година. Очаква се приносът на инвестициите към икономическия растеж да бъде позитивен, тъй като те се възстановяват бавно от спада с 6,6% през 2016-а година.
Според ЕК нетният износ, който се представи доста добре през миналата година, губи своя възходящ импулс, тъй като по-високото вътрешно потребление подхранва увеличаване на вноса при известно забавяне на експорта. Комисията прогнозира, че приносът на нетният износ към икономическия растеж ще бъде нулев през настоящата година.
За 2018-а година Комисията вече очаква растеж на БВП на България от 3,8% (далеч над пролетна прогноза за доста по-слаб растеж от 2,8%) и известно негово забавяне до 3,6% през 2019-а година, като вътрешното потребление ще продължава да бъде основен двигател за икономическия растеж. В този период растежът на частното потребление ще бъде относително умерен, докато инвестициите ще продължават да подсилват икономиката с оглед очакваното ускоряване при усвояването на фондовете от ЕС с наближаване на края на програмния период 2014 - 2020 година.
Комисията отчита, че рисковете пред растежните перспективи в България са до голяма степен балансирани. Нарастването на заплащането на труда и на доходите може да има вторичен позитивен ефект върху потребителските очакванията и респективно върху частното потребление. От друга страна, евентуално по-бавно усвояване на европейските фондове може да доведе до по-слаб принос на инвестициите към икономическия растеж.
ЕК очаква свиване на дефицита по текущата сметка на нашата страна до 3% от БВП през настоящата година, до 2,4% през 2018-а до 2,3% през 2019-а година.
Относно инфлацията, Комисията отбелязва, че след продължителен период на дефлация, годишният хармонизиран индекс на потребителските цени (HICP) ще нарасне с 1,0% през 2017-а година, като инфлацията ще продължава да нараства до 1,5% през 2018-а и до 1,6% през 2019-а година.
В "есенният доклад" на Европейската комисия се залага на повишаване на заетостта в нашата страна с 0,7% през 2017-а година благодарение на възстановяващото се вътрешно потребление и на инвестициите. Това от своя страна ще допринесе за намаляване на нивото на безработица до 6,4% през настоящата година от 7,4% през 2016-а, като тази позитивна тенденция ще се запази и през следващата две години, когато нивото на безработица ще се понижи съответно до 6% и до 5,7%.
ЕК отбелязва, че постигнатият през 2016-а година относително балансиран държавен бюджет се очаква да бъде в сила и през 2017-а година и догодина, а през 2019-а година дори да излезе на излишък от 0,2% от БВП.
След като общият държавен дълг за 2016-а година достигна 29,0% от БВП на страната, ЕК очаква държавният дълг да се понижи през настоящата година до 25,7%, до 24,3% догодина и до 22,8% от БВП през 2019-а година.
"Есенни" икономически и финансови прогнози на ЕК за България
