Отношенията на Константин Петров с поезията не са предопределени нито от образованието му, нито от всекидневните му занимания. Те са като отношението на дете, което пази в шарена метална кутия монети, лъскави копчета, чаркове от загадъчни машинки и красиви камъчета, намерени на улицата, на плажа и в планината.
Така социалният антрополог Роберт Леви представя поезията на Константин Петров, премиерата на чиято книга „Хвърчило на надеждата“ е част от поредицата „Поети в кадър“.
Повече чуйте в звуковия файл.
