Мораториум за разкриване на нови болници на практика има от години. Той е плод на министър Ананиев, когато беше човекът, който пишеше бюджета на Касата и чрез бюджета на Касата от години се въведоха изисквания, първо, за лимитите на болниците, а също така и за разкриване на нови болници и включване към Касата след една година.
Това каза за предаването „12+3“ по „Хоризонт“ д-р Николай Болтаджиев от Сдружението на частните болници по повод предлаганият от МЗ мораториум:
Тук става въпрос да не може съществуващите болници да работят по нови пътеки, тоест става въпрос, че нищо ново в системата няма да може да се внедри, нито пък в определени болници ще може нещо да се работи повече от това, което се е работило като номенклатура, като заболявания, като диагнози, така че разликата е голяма.
Болтаджиев определи като некоректно сравнението, че в България има болници колкото в далеч-по голямата Холандия като изтъкна, че обикновено се сравнява броят болнични легла, а не сградите
Холандия отделя 10,3% от БВП за публични средства, ние 4,1. В реални цифри, там отделят 4 500 долара на глава от населението, при нас 264, тоест 17 пъти повече.
Бившият министър на здравеопазването д-р Таня Андреева изтъкна, че въпреки броят болници и непрекъснато покачвщите се разходи за лечение здравословното състояние на българите не е добро и обобщи „Очевидно имаме проблем и този проблем трябва да започне да се решава“.
По повод днешния протест в София заради мораториума върху новите лекарства, които се заплащат от НЗОК, тя заяви:
Абсолютната забрана за нови лекарства едва ли е най-добрата стъпка. Но, тук трябва все пак да кажем две неща, защото става въпрос за новите медикаменти. Всеки един медикамент, това е навсякъде в Европа, преди да влезе в употреба, се изисква все пак доказване на някаква ефективност. Тоест да има някакви достатъчно демонстративни резултати, които да показват, че той е по-добър от друг, който е използван до момента.
Богатите държави също не си позволяват лукса винаги да стартират с най-новото и с най-скъпото, изтъкна Андреева и даде за пример Лихтенщайн, където за здравеопазване фондовете отделят по около 7000 евро на човек годишно, но пак има пакети с лекарства и до най-новите и скъпи се прибягва в краен случай.