Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Може ли една дума да убива? Може ли невинна и чиста дума като „сняг” или „заек” да преследва човек и да го убие? Да, може, особено когато назовава отвращението към самия себе си и омразата към света и към другите.
Може ли изоставянето да е първата крачка към смъртта? Може ли едновременно да обичаш и да изоставяш? Да, може, особено когато любовта е несподелена, а егото е по-голямо от обичта. Може ли всеобщата плитка на човешките отчаяния и болки да е толкова стегната, че да възпрепятства любовта, милостта и надеждата. Може ли убийството да е спасение, вярата да е смърт и обичта да е неизлечима болест? Да, може, особено когато спасението, вярата и обичта живеят на дъното на страданието.
Защото тези магически чудеса се случват в пиесите на Андре Сарк „Като думата сняг”, „Значи ще си говорим на „вие” и „Плитката”.
„Като думата сняг” е много актуален текст, противопоставящ сериозни социални и морални позиции. В пиесата е вплетен откъс от поемата на Рьоне Шар „Облекчение”, чрез който авторът парадоксално сближава двама абсолютно противоположни персонажи.
сп. „Льо телеграм”
„Значи ще си говорим на „вие” е пиеса, приличаща на бойно поле. Тя ни въвежда във взривоопасната зона на самотата и живота, на смъртта и изоставянето. Но дали двамата герои са истински живи същества или само оживели призраци?
