Изборът „живот на село“ не стана със скок, внезапно, а беше процес – разказа в ефира на Радио София Милена. – След 4 пълни години мога да каже, че могат да се обособят два периода – през лятото идват много хора, махалата се напълва, но през зимата оставаме само свикналите с предизвикателствата, най-лудите глави. Селото е Белица, Ихтиманско, на 60-ина км от София. Има път и рейс, но токът се случва да прекъсне в най-лютото време. Вековни буки, извори, спокойствие цари наоколо…
Самата Милена е градско чедо, само е завиждала на децата, слушайки разказите им за ваканциите на село.
Сега със семейството (мъж и две приемни деца, а след това – осиновени, плюс биологичното) живее в планинското с. Белица, с невероятни гледки към Средна гора. Влюбили се в мястото и в един момент си задали въпроса Защо ли се мъчат в София?...
Милена обича културния живот, самата тя организира събития в тази област и ако нещо ѝ липсва на село – това е средата с приятелите от тази сфера.
В града си консуматор на удобства, на услуги, но там изгубваш чувството си за отговорност към собствената си съдба.
Разбрах, че животът на село си има цена. И че човек е създаден да живее в общност. А иначе хората на село са по-прями, общуват.
Връзката с природата е многозначна, а лично за мен тя също е жизнено необходима.
Чуйте повече по темата от разговора на Катя Василева с Милена Димитрова.