Кой е последният афганистански филм, който сте гледали? Или ирански? Или от Ливан или Казахстан? Да, до известна степен това са реторични въпроси. Защото тези въпроси ни показват и колко малко гледаме встрани. Как постепенно губим представа за многообразието, в което живеем. Или както казва нигерийската писателка Чимаманда Адичи – това е опасността да обобщаваме и да разполагаме с една-единствена история, вместо да имаме богатство от истории и сюжети.
Но ако случайно сте гледали наскоро афганистански филм, или филм на марокански режисьор, много вероятно е това да е станало благодарение на Sofia MENAR Film Fest и на ентусиазма на едни хора, които през последните години правят усилие да ни представят най-доброто от игралното, документалното и късометражното кино на Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка.
Един от организаторите на фестивала - Здравко Григоров, сега ще ни разкаже за Десетото юбилейно издание на София Менар, за акцентите, за важните филми и за литературната програма от 12 до 28 януари.
