Репортаж на Даниела Костадинова и интервю на Диана Янкулова с Росен Босев
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
След като Петър Низамов - Перата, гражданин от Бургас, известен с това, че в свободното си време ловеше бежанци на българо-турската граница и ги връзваше със свински опашки, осъди за обида журналисти от два новинарски сайта в Бургас. Колегите им от местната преса се събраха на протест и решиха да изпратят декларация за защита на свободата на словото и правото на гражданите да бъдат информирани, която да адресират до Висшия съдебен съвет, главния прокурор, Народното събрание и Министерския съвет.
Низамов осъди информационните сайтове за публикуване на прессъобщения на полицията и прокуратурата в града заради случай от 2012 година, свързан с повдигнати обвинения срещу него за участие в сбиване в бургаската дискотека "Джубокс". Заглавията на публикациите били "Биячите от Джубокс остават в ареста". Заради думите "бияч" и "побойник" Низамов твърди, че е преживял физически и психически дискомфорт и тежки душевни страдания.
В мотивите на съдебните решения районният съдия от Бургас Калин Кунчев посочва, че стари присъди не могат да влияят при формирането на изводи и тъй като Перата е бил оправдан по делото за участие в побой, съдията е приел, че определението "бияч" и "побойник" е клеветническо и с негативен смисъл.
Осъдената Екатерина Капрова, журналист с 24 години стаж и част от екипа на единия сайт, сподели, че Низамов е имал 14 криминални регистрации и три влезли в сила присъди, към момента, в който е бил наречен "бияч" заради по-атрактивното заглавие:
Не си представях как в една държава като България, която смятам, че е законова и конституционна, някой може да осъди медия за това, че е публикувала прессъобщение, в което дори не се споменава името на този, който има претенции към нас и към останалите колеги. Това е просто едно прессъобщение, с каквито ние работим всеки ден. Ние получаваме прессъобщения от полиция, от прокуратура, от съда и ги публикуваме. Така се нарушават, според мен, правата на журналистите и свободата на словото, защото оттук нататък ние няма да можем да работим нормално. Как, според вас, бихме могли да наречем атентаторите на летището?! Трябва да чакаме 30 години, примерно, да мине това дело, за да ги осъдят, за да ги наречем "атентатори"?
Журналистът Боряна Пенчева предупреди, че съдебното решение може да отприщи порочна практика, при която всеки човек, попаднал в криминалната хроника, може да съди журналисти.
След като е опасно използването на официални източници на информация, по какъв начин да работят журналистите, пита бившият отговорен редактор на регионалното издание на вестник "24 часа", а сега депутат Диана Саватева. Тя посъветва прокуратурата да направи проверка на фейсбук профила на Петър Низамов.
От Съюза на българските журналисти и Асоциацията на европейските журналисти определиха станалото като опит да се окаже натиск върху работата на медиите и да се посегне на свободата на словото. За предаването "Нещо повече" по "Хоризонт" разследващият журналист Росен Босев,част от ръководството на асоциацията, определи двете съдебни решения като силно притеснителни:
Като журналист, който пише по тази тематика, гледам да си сверявам часовника със съдебната практика в България и Европейския съд по правата на човека. Убеден съм, че те влизат в тежка колизия с европейските стандарти за свобода на изразяване. Да искаш от един журналист да има гадателски способности и да знае, че някой, който е предаден на съд, в един момент ще бъде оправдан, е меко казано - несериозно. Двете издания се позовават на официални съобщения и от контекста на публикациите много ясно се вижда, че става дума за едно предварително производство. Проблем щеше да има, ако две издания бяха нарекли г-н Перата "бияч" с влязла в сила присъда. Това не се твърди. Тук идва проблемът на двете решения. Имаме късмет, че двете дела са с поредни номера, образувани са през март 2017 г. и се падат при един съдия, защото, когато ги прочетем, ще видим очевидния двоен стандарт, който напомня на "защо с шапка, защо си без шапка".
