Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
След като правителството прие проект за решение да предложи на Народното събрание за ратифициране на "Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие" по известна като Истанбулската конвенция, различното тълкуване на думата gender в документа предизвика остър дебат в обществото. Конвенцията предвижда всяка държава да създаде специален механизъм за мониторинг, да отпуска подходящи финансови и човешки ресурси за доброто изпълнение на мерките срещу насилието основано на полов признак. Според статистиката, всяка трета жена у нас е жертва на насилие. Това означава, че държавата ще трябва да вземе като законодателни мерки, така и да изгради държавни кризисни центрове за малтретирани жени, обясни Юлия Андонова от фондация "Пулс", която е изградила кризисен център в Перник. Над 300 нови жени търсят социална, психологическа и юридическа защита и подкрепа от "Пулс" всяка година, обясни тя.
Ратификация на Истанбулската конвенция няма да застраши нашето общество! Напротив, ще ни помогне да вършим по-добре своята работа и да помагаме повече на хората, които трудно казват: "Имаме нужда от помощ". В България кризисните центрове, които оказват специална подкрепа за жени и деца, пострадали от насилие, са не повече от 10 в цялата страна като те са администрирани от организации-членове на Алианса за защита от насилие на пола. Всъщност, по смисъла на закона, това са социални дейности, социални услуги в общността, които се администрират от неправителствени организации. Част от тях имат държавно финансиране, но то е специализирано. То е държавно делегирана дейност. С ратифицирането на Истанбулската конвенция държавата ще поеме ангажимент да разкрие повече услуги, които да предоставят подкрепа на жените, пострадали от насилие. Тук не говорим за това, че държавата трябва да управлява тези услуги, а че държавата трябва да подкрепи да създаде условията - финансовите и другите условия, за да може да се помага на пострадалите от насилие. Държавата има партньори в това. Повече от 10 организации в цялата страна сме специализирани в работата с домашно насилие. Над 150 организации са специализирани в подкрепата на деца, така че в държавата има партньори в това.
Истанбулската конвенция ще регламентира и по някакъв начин, ще задължи страната ни да предприеме серия от законодателни инициативи, които да криминализират домашното насилие, да криминализират изнасилването в брака, защото, към момента, това все още не е карамелизирано в нашата страна.
В същото време политици, медии и граждани поведоха кампания срещу присъединяването към Конвенцията. Те предупреждават, че това ще доведе до узаконяване на третия пол, задължаване държавата да признава хомосексуалните бракове и задължаване на децата да учат за травестизъм.... Страховете се пораждат от дефиницията на понятието "пол", което в конвенцията е определено като "социално изградени роли, поведение, дейности и характеристики, които определено общество, смята за подходящи за жените и за мъжете"
Красимира Даскалова - преподавател в Софийския университет, обясни, че терминът gender е отдавна дефиниран, а противопоставянето е с користни цели:
Не мисля, че не го разбират. Просто политиците го изопачават, за да преследват своите користни цели. Ако пък не е така, това означава тотално невежество за едно понятие, което отдавна е навлязло в научната сфера и означава не друго, а че полът е социално конструиран - мъжете и жените са резултат от социално конструктивистката роля на всяко едно общество. Вие ще се съгласите като се замислите. Както казва една моя колежка - американка: "Конструирането на половете започва от момента, в който детето излезе от родилния канал на женското тяло". Започваме да обличаме момичетата с розови дрехи, а момчета - със сини; започваме да им подаряваме играчки, които смятаме че най-добре отговарят на техните "естествени" предразположения. Естественото в пола на жените и мъжете е тяхното биологично тяло. От там нататък, всички характери са социално конструирани. Те са плод на обществото, на семейството, на училището и са свързани с "шаблони" и "клишета", с които ние сме свикнали. Няма нищо страшно в понятието "gender". Това означава "социално конструиран пол", тоест обръща се внимание, че, освен че е биологическо понятие, полът има и социални измерения. Нищо друго! За съжаление, политиците използват това понятие, за да насаждат страхове у хора, които не са запознати с научните дебати в тази област. Истанбулската конвенция иска да предпази жените, да гарантира тяхното нормално съществуване без насилие. България, ако е европейска държава действително, не трябва да се страхува да ратифицира един такъв важен документ, който гарантира гражданските права на жените.
