Антонен Арто (1896 - 1948) – поет, режисьор, писател, актьор, теоретик на театъра е със странна съдба, неразбран от обществото, а животът му преминава през пътувания, в които търси духовните измерения на човека. Преживяното Арто осмисля в психиатрична клиника, в която попада след завръщането си от Мексико. Добива известност със своя експериментален „театър на жестокостта“, който се опира върху ритуала и екстремността. У нас е излязла книгата му „Театърът и неговия двойник“ (Сонм, 1999). Записките му от пребиваването в земите на тараумара, както и статиите му, писани в Мексико, съставляващи „Тараумара. Революционни послания“ в превод на Красимир Петров добавят по-осезаеми щрихи към творчеството на Арто. А допълнението от поемата му „Индианската култура“ в превод на Анна Ватева е подобаващ финал за разбирането на този противоречив творец:
без нищо, което да спира празнотата,
в която
няма нито дъно,
нито баланс,
нито анфас,
нито вис,
където всичко дърпа те надолу,
когато си изправен в целия си ръст.
За новата книга на български на Антонен Арто в "Артефир" разговаряхме с Таня Петрова, издател, и Стефан Прохоров, режисьор.
