В крайна сметка, агресията е естествен феномен в поведението на всяко човешко същество. Тя не е нещо лошо. Един нормален и здрав човек би трябвало да може да изрази тези чувства. Въпросът е обаче за нейното овладяване, за вкарването ѝ в определени граници, за културните и социално обусловени форми да проявиш поведение, мотивирано от този тип чувства.
Много е трудно да си учител, защото това преди всичко е една символична роля - едно продължение на фигурата на родителя, хора, които, особено в по-горните класове, много пъти са важни като личности за развитието на едно дете. Това изисква много умения! Един побеснял учител, който бие свой ученик, прилича на един отчаян и безпомощен родител, който в пристъп на отчаяние бие детето си, защото вече няма какво да направи. Това сигурност не е добро поведение, но в същото време показва колко самият този човек е прегорял, неподкрепен и колко му е трудно на него самия.
Да се преформулира агресията, е вече козметична мярка. Мисля, че много преди това още има какво да се направи, когато се говори на едно дете за това какво чувства и как има право да се чувства по този начин, но как може или не може да постъпи. Да бъдеш ядосан, е абсолютно допустимо и е право на всеки човек, но това не означава, че трябва да отидеш и да набиеш някого. Възрастите са тези хора, които би трябвало да подпомогнат децата в усвояването на това умение какво да правиш през чувствата си и как да не ги отричаш, но да ги поставяш в едни рамки, които културата и обществото е задала, за да можем да живеем заедно.
Според Донкина не бива възрастните – учители и семейство, да си прехвърлят топката в борбата с агресията. Според нея прехвърлянето на децата от градина "Хризантема" в друго място не решение в глобален план:
За съжаление, това не е решение, защото не може непрекъснато да се мести един човек от едно място на друго с идеята, че така няма да има проблем. Трябва да се интервенира на всички нива в системата, за да може не само такива неприятни случки в живота на едно дете или на едно семейство да не се появяват, но не могат и самите специалисти, които работят – учителите, социалните работници, психолозите в училищата – да бъдат подпомогнати в това да се справят по-добре и да не достигат до такава степен на безпомощност.
Бившият заместник-министър на образованието Диян Стаматов, който ръководи едно от елитните училища в столицата допълни:
За голямо съжаление, агресията се явява най-големия проблем не само в училище, но и в цялата ни страна. И при нас има никак не е малко случаи на вербална агресия, в която малките подрастващи не разбират това, което казват, но го отправят като реплика към своите приятели и съученици, а след това казват: „Ама то това беше на шега“, която обаче се мултиплицира многократно. Тази шега, в повечето случаи, тръгва от семейната среда или от улицата. Ако е от семейната среда, това е доста страшно и всички знаем, че не трябва да е така, а, ако е от улицата, отново семейната среда е тази, която трябва да селектира недобрите думи, които малките подрастващи използват.
В училището, което Стаматов ръководи, учителският колектив е насочил усилията си към превенция и постоянно включване на учениците в различни инициативи - спортни и извънкласни дейности, с основна идея вниманието на ученика да бъде заето с нещо конструктивно. Учениците не са по-малко ангажирани в различни дейности, отколкото в близкото минало, но състезателният им характер отстъпва.
Според мен, на много важно място си остава общуването в семейната среда и това общуване по никакъв начин не може да бъде заменено с общуването в училище. Колкото по-дълго време се говори в семейството между отделните негови членове, толкова по-добре е за всеки един подрастващ. За всички ни е ясно, че много от агресивните случаи тръгват заради липса на нормално общуване, на нормално отношение, на споделяне на различни проблеми. За голямо съжаление, липсата на пълноценни семейства е един от другите големи проблеми, с които се сблъскваме през последните няколко години
Комисиите за противообществена дейност към полицията функционират и е важно обществото да отбележи, че случаите на младежка агресия не остават безнаказани, изтъкна бившият заместник-министър. По повод насилието на възпитатели над деца в Бургас, Стаматов припомни, че когато един учител влиза в училищната среда, той трябва да покажат документ, че няма никакви психични проблеми. Периодични прегледи, според него, са необходими:
Има моменти, в които се отключва нещо, което даденият човек не може да сам да признае пред себе се. Въпреки всичко, според мен, не бива да се извинява с „прегаряне“, когато става дума за агресия към деца или към ученици. Такива хора трябва да си починат, да се отделят от самата образователна среда или да не работят в самата училищна система
