На 15 февруари се навършват 120 години от рождението на Дико Илиев – композитор, диригент, самороден талант, уникално явление в нашата култура. Автор е на десетки хора, маршове, валсове, ръченици, китки за духов оркестър.
„Дунавско хоро“, изп. Духов оркестър на ВНВТУ „Т. Каблешков“, диригент Христо Тонев
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Появява се на бял свят през 1898 г. в с. Карлуково, тогавашната Луковитска околия. Семейството е бедно, независимо, че всички работят от ранна утрин до късна вечер. Едно от любимите неща в детството на бъдещия композитор са неделните хорà на селския мегдан. В спомените си Дико Илиев често се връща към пъстрата картина на народното веселие, съпроводено с хубава северняшка музика. Обучава се като музикантски ученик в школата към Военния духов оркестър в Орхание (Ботевград). Едва 14-годишен е по пътищата на войната като част от духовия оркестър на 16-и Ловчански полк, който е от състава на Първа българска армия. Започнала е Балканската война, после идва Първата световна, а младежът участва в сраженията на Сереския фронт. Там, в окопите, през 1917 г. пише първото си хоро –“Искърското”. По-късно е в София – работи в оркестъра на Военното училище, изпълнява партията на първи тромбон в оркестъра на Софийската опера.
„Юбилеен марш“, изп. Представителен духов оркестър при МНО, диригент Иван Денов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
След това се завръща в родния си край. Продължава музикалното си образование сам, както и под ръководството на чеха Александър Вейнер, диригент на оркестъра на 36-и пехотен Козлодуйски полк. В този оркестър Дико Илиев първо е музикант, след това наследява диригентския пост от своя ментор. Живее в гр. Оряхово и в свободното си време обикаля близките села, обучава деца и младежи, създава десетки „духови музики“, за които пише подходящи за нивото им произведения.
Дълго време хората му са считани за народни, а композиторът приемал това като най-голямата творческа награда. През последните си години Дико Илиев живее в гр. Монтана, където за него се грижи дъщеря му. Отива си през декември 1984 г. Няколко години по-късно Монтана става домакин на Празниците на духовите оркестри, които носят неговото име. През 1994 г. тези празници стават събитие от национален мащаб.Празници на духовите оркестри „Дико Илиев“ (с международно участие) се провеждат и в Оряхово, а през 2018 г. предстои тяхното двадесет и второ издание. Домакин на събитието е духовият оркестър при Народно читалище „Надежда 1871 г.“ в града. Съставът също носи името на композитора.
„Добруджанско хоро“, изп. Духов оркестър на ВНВТУ „Т. Каблешков“, диригент Христо Тонев
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Сегашният му художествен ръководител Кузман Кузманов, както и Хризантема Рашева – секретар на читалището, са сред най-активните изследователи на творчеството на Дико Илиев. Преди около две години, по тяхна инициатива и с неоценимото им съдействие, БНР записа непознати произведения на самобитния творец.
