Eмисия новини
от 12.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Гергана Дончева от БАН в "Радиоприемница":

Балканското кино не е монолитно, но със сигурност е европейско

Кадър от филма Каталина (Catalina) на Дениал Хасанович. Копродукцията на Полша, Босна и Херцеговина и Хърватия ще можем да видим на София филм фест през март
Снимка: siff.bg
В делниците на Радиоприемница продължаваме да бъдем на Балканите. Продължаваме да разсъждаваме и коментираме какво ни събира и какво ни дели… Кое е общото между държавите в този край на Стария континент?

Днес ще погледнем на живота на хората, населяващи този регион, през погледа и отражението на киноизкуството.

Гост и коментатор по темата е Гергана Дончева от Института по балканистика към БАН. Тя е автор на книгата „Образът на Балканите в балканските и западни филми“.

Балканите наистина изглеждат много различни според различните кинорежисьори, които живеят и работят на нашия полуостров.
Балканското кино не е монолитно – обяснява Гергана Дончева. – Всеки пресъздава това, което и както го вижда.

Все пак в различните кинематографии може да се забележи наличието на особена емоционалност и чувство за хумор. И тези елементи лесно се разбират от местните хора. Това е доказателство не само за общата ни територия, но и за наследства и култури, които се преплитат и ни помагат да се разбираме помежду си.

Негативният оттенък на понятието „балкански“ кара някои творци да го избягват и да прибягват до евфемизми, например „от югоизточна Европа“…

По думите на Дончева страните на бивша Югославия имот многогодишна традиция в киното и до днес създават изключителни филми. В годините, когато там се водеха войни вниманието към киното от там беше повишено и някои ленти получиха награди на кинофестивали. Понякога и заради особения прочит на небалканската публика и критика
След 2000 година имаше вълна от добри румънски творби.

В България през 90-ге години имаше дори нулеви години за кинопроизводството. През последните 10 години се появиха и силни български филми, много от тях получиха и признание с награди. Често пъти добрата европейска практика на копродукциите дава добри резултати. Така не само се обменя опит, работи се на високи стандарти, но и се излиза на един по-широк и конкурентен пазар.
Интересното е, че много често български филми, отличени от жури или критиката, имат и масов зрителски успех.
А фестивалите са не само място, където можеш да покажеш готовия си филм, но и да осъществиш контакти за бъдещи проекти със (съ-)продуценти.

Част от формулата на успеха е добрия разказ на достоверна история – това е признак на талант, както и да намериш точната форма, за да заинтригуваш днешния капризен зрител. Не е задължително да има страхотни визуални ефекти или огромен бюджет. Хубаво е да има нещо специфично, но не това трябва да е задължително и самоцелно.

Гергана Дончева обясни и доколко балканците са възприели западните стереотипи на хората от тези страни (Дракула, войните, дивотата). Своеобразен отговор дават и някои балкански режисьори, които правят филми според очакванията на западната публика. Но това – сами да се екзотизираме и етикетираме – не работи в наша полза.

Дончева анонсира и какво можем да очакваме на предстоящия София филм фест по отношение на балканското кино.

Чуйте целия разговор на Гергана Гайдарова с Гергана Дончева.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна