Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Скандалът за ЧЕЗ - гледни точки и ракурси

| обновено на 28.02.18 в 09:36
Снимка: Ани Петрова, БНР

Целта на настояването въпросът със сделката за ЧЕЗ да бъде разгледан в парламента е, че именно това е органът, който може да събере всички институции с правомощия по подобен вид сделки. Това обясни в предаването „Преди всички“ изпълнителният директор на българското представителство на „Прозрачност без граници“ Калин Славов:

Подготовката на една сделка между частни лица не е нещо видимо, за да може реакцията да бъде предварителна. Изнесеното по медиите обаче за източниците на финансиране налага извършването на редица проверки, отбеляза Славов:

Много институции имат да извършат много неща, за да е ясно, че нито един закон на страната не е нарушен. Ако законите са спазени, дори да ни харесват или да не ни харесват, частната сделка трябва да  си остане частна сделка и политическите намеси в частна сделка едва ли биха могли да бъдат най-добрият изход в подобни ситуации.

Трябва да бъдат извършени редица проверки, както по Закона срещу изпирането на пари, така и по Закона за ограничаването на офшорните компании и разкриването на истинските им собственици. Също така ще бъде любопитно каква ще е позицията на БНБ по отношение на банките или банката, която е отпуснала кредита за подобна голяма сделка.

Много сме далече от аналогия с 2013 година, няма го това обществено напрежение сред хората, които да искат промяна или да са в ситуация на тежко възмущение, смята Калин Славов.

Икономистът от Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов изтъкна, че още с подаването на оставката на министър Теменужка Петкова е станало ясно за всички, че с тази сделка има някакъв голям проблем:

Вече е ясно горе-долу каква е схемата на придобиване на ЧЕЗ. Проблемът е, че тя повтаря един много добре изработен вариант – частна сделка, зад която очевидно стоят някакви подставени лица и не знаем кои са крайните собственици. Така знаем и от историята – започвайки от приватизацията на БТК, можем да си спомним „Кремиковци“, „Булгартабак“. Абсолютно един и същи тип сделки. Това знаем как завършва. Не е добре за българската икономика, не е добре за българските данъкоплатци и не е добре за българското благосъстояние. Българските граждани имат всички основания да смятат, че са големите губещи.

Всяка нормална банка при шума, който се вдигна, ще оттегли своята подкрепа, допълни Стефанов. 

Разваляне на сделката по линия на националната сигурност би било доста трудно и би означавало държавата, регулаторът да поеме контрол – така наречената „ядрена опция“, уточни експертът:

Разбира се, че органите от ДАНС със сигурност могат да спрат дори частно-правни сделки, в случай че има неяснота и съответно създава опасност, дори за икономическата стабилност на страната, тоест, този сценарий може да бъде използван за оправдаване на такава намеса. Тя, разбира се, била много тежка. По-хубаво ще бъде да не се стига до такъв сценарий. И президентът вече намекна за такъв вариант - да се свика Консултативният съвет по национална сигурност, където да се обсъдят опциите.

Всички мнения чуйте от звуковите файлове.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна