За тях разказва кореспондентката на БНР в региона Ася Пенчева, която припомня, че през 1864 г русенските жени се вдигат на бунт срещу гръцкия владика и го прогонват от града - така те, без да осъзнават поставят началото на женското движение в страната. Малко след това съпругите на богатите русенски търговци основават дружество "Стопанка" с идеята да подпомагат образованието на девойките в града. Веселина Антонова, доктор на историческите науки и изследовател на много от русенските фамилии, допълва:
"Разбира се, имаме и една друга линия на женско движение, свързано с дома на баба Тонка, където пък се събират революционерите - тя е майка закрилница за тях. Тук трябва да споменем също и дъщерите й - Петрана Обретенова и по-малката Анастасия. Тази традиция се надгражда и след Освобождението, когато снахата на баба Тонка, съпругата на Никола Обретенов - Димитра Обретенова е инициаторка за възстановяване на женското дружество, под името на женско дружество "Добродетел".
Това дружество е изключителен модел на изцяло частно образование без никаква печалба - жените в Русе просто държат девойчетата, почти всички от бедни семейства, тъй като заможните учат в Европа, да са образовани, да имат умения и да се стремят към пълноценен и независим живот. От друга страна тези млади жени, които се завръщат с дипломи от европейските училища, имат още по-големи цели. Такава е Димитрана Иванова, завършила в Цюрих и направила изключително много за женското движение в страната, заедно със сестрите Елена и Райна Ганеви и Екатерина Каравелова.
Нека добавим, че и съпругата на Сирак Скитник е русенка - Олга Симеонова е от известна банкерска фамилия и основател на столичния женски интелектуален кръг.
Но това е романтичният период на историята. Сега, съвременните смели жени, също са с русенска адресна регистрация. Става дума за Цонка Букурова, Дора Бобева, Вяра Георгиева, Стефка Монова, Евгения Желева, Албена Велкова и Мария Варамезова - шестте жени от "Паркстрой", организирали първия митинг срещу обгазяването на Русе с хлор и срещу властта във времената на социализма.
С изключение на две от тях, които вече са покойни, другите могат да се срещнат тук, по русенските улици. Макар и съвременнички, те са нашите исторически личности, защото с тяхната смелост се пропука системата, отбелязва Ася Пенчева и допълва:
Сега всичко е различно. Макар начело на законодателната власт в страната за втори път да е жена, има към какво да се стремим. Например да забравим завинаги българския израз "Срамота е при жива жена мъжът да работи!"
Целия репортаж може да чуете от звуковия файл.
