Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Андре Сапир: Брюксел трябва да помисли за компенсирането на производителите на стомана

Търговската война между САЩ и ЕС

Александър Капри: Ако Брюксел и Пекин отговорят на американските мерки, това ще засегне стоки от определени щати

| обновено на 10.03.18 в 11:54
Снимка: Архив


Отговорът на ЕС срещу въведените мита на стоманата и алуминия в САЩ трябва да бъде според правилата на Световната търговска организация, заяви за "Хоризонт" Андре Сапир от института "Брюгел". По думите му загубите от 5 милиарда евро няма да сринат европейската икономика, но евентуалното нарушаване на правилата може да утежни ситуацията. Брюксел трябва да помисли за компенсирането на производителите на стомана, коментира Сапир.

"Има различни възможности. Една от тях може да бъде свързана с осигуряването на финансова подкрепа. Разбира се, трябва да се разглежда случай по случай и да се прецени какви са вариантите за самите производители да се пренасочат към други пазари. Също така трябва да се вземе под внимание колко дълго митата ще бъдат в сила. Може да се помисли да се компенсират производителите на стомана на принципа, по който понякога се осигуряват компенсации след наводнение или торнадо. Знаете, че има специален фонд в европейския бюджет именно за такава помощ. Съвсем нормално е да се направи паралел с такава ситуация, защото ударът по производителите не е по тяхна вина. Мисля, че към този момент е много по-разумно да се действа така, отколкото да се прибързва с други мерки". 

Експертът по световна търговия Александър Капри е категоричен, че ако Брюксел и Пекин отговорят на американските мерки, това ще засегне стоки от определени щати.

"Съвсем ясно е, че те гледат към политическата крата на Съединените щати и избират стоките, които идват от щати, гласували за републиканците. От Брюксел избират продукти, които са специфични именно за тези щати - например, червени боровинки, соеви зърна, гражданска авиация. Избирайки индустрии или земеделски продукти от щатите, гласували за Доналд Тръмп, се очаква това да има отзвук в Белия дом. Надеждата е представителите на тези щати да окажат натиск върху президентската администрация и дори потенциално да оттеглят подкрепата си. Това ще разклати позициите на Тръмп. Според мен това ще бъде стратегията не само на Брюксел, но и на Китай и евентуално Мексико и Канада", коментира Капри.

Заради напредъка при преговорите по споразумението НАФТА, в което участват Мексико и Канада засега "се спасиха" от митата. Европа обаче ще се изправи пред проблема до 15 дни след подписването на указа. Андре Сапир от брюкселския икономически институт "Брюгел" предупреди, че каквито и ответни мерки да бъдат взети, те трябва да са по правилата на Световната търговска организация:

Фактът, че Европейският съюз показа, че има списък от продукти, върху които би наложил санкции, е чудесен. Големият въпрос е в какъв момент трябва да се задействат тези санкции - преди да има решение на Световната търговска организация или след това. Ако отговорът на Европейския съюз наруши правилата на организацията, напълно възможно е да видим задълбочаване на конфликта. Не смятам, че това е много мъдро решение. Напълно разбирам, че хората искат реакция и се чувстват притеснени от ситуацията. Аз самият съм притеснен. Въпреки това смятам, че не бива да отговаряме на провокацията от страна на Съединените щати и щетите, които тя ще ни нанесе, с друга провокация, защото това наистина може да се превърне в търговска война. Доналд Тръмп вече обяви, че той би одобрил търговска война и е готов за последващи действия.

От търговската война не печели абсолютно никой, категоричен е Колин Грайбоу, който прави анализи в базирания във Вашингтон институт Cato:

"Това би била интересна ситуация. Говори се, че Европейският съюз може да отговори с въвеждането на определени санкции за "политически чувствителни" стоки. Например - уискито, което се произвежда в Кентъки, откъдето е сенаторът Мич Макконъл. При останалите продукти също може да се намери такава политическа зависимост, като крайната цел е това да достигне до президентската администрация. Дали това би било успешна стратегия, за да се промени позицията на администрацията? Честно казано, мисля, че отговорът е отрицателен. Истинската опасност не идва от евентуалния отговор на Европейския съюз, а от щетите, които ние сами си нанасяме. Спомнете си само 2002 година, когато президентът Джордж Буш въведе мита от осем до 30 %. Резултатът беше повишаване на безработицата. Около 200 000 души изгубиха работата си. Имаше едно изследване, според което всяко изгубено работно място донесе допълнителни загуби от 400 000 долара. Така че Европейският съюз може да оказва някакъв натиск, но със сигурност най-голямата опасност идва от самите мита'.

Мненията на експертите чуйте в репортажа на Марта Младенова. 

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна