След скандалите около ЧЕЗ, кампанията срещу приемането на Истанбулската конвенция, атаките срещу посредническата роля на България на европейската сцена, БСП отбелязва свои символни победи и скъсява дистанцията с ГЕРБ до 2,5%. С подкрепа от 20,5% левицата се приближава до резултата на ГЕРБ, но не заради електорален ръст, а заради спада на основния политически опонент. ГЕРБ запазва мястото си на първа политическа сила с подкрепа от 23,1% от всички избиратели. Това показва проучване на "Алфа рисърч", проведено в периода 15 – 24 март 2018 г. сред 1025 пълнолетни граждани от цялата страна.
Антиевропейската реторика на БСП обаче я поставя в своеобразен капан по отношение на първите избори, на които ще бъде тествано нейното влияние – Европейските през 2019 г. Успявайки да ерозира образа на Европа сред своите избиратели, тя ги демотивира от участие в тях до степен, че при проективен въпрос за вот на Евроизборите, дистанцията между нея и ГЕРБ нараства на 7%. А това позволява да се изведе и един по-общ стратегически проблем пред партиите – дали битките за общественото мнение, които водят, могат да ги доведат до реални електорални победи.
Най-голямото изпитание за Кабинета "Борисов" 3, сделката за ЧЕЗ, оказва и най-пряк негативен ефект върху неговия имидж. 57% са на мнение, че правителството е замесено по някакъв начин в продажбата на най-голямото електроразпределително дружество в България на пазарджишката фирма "Инерком", а един от уважаваните експерти-министри в кабинета, Теменужка Петкова, губи 10 пункта от своя личен рейтинг.
Същевременно, 42% са на мнение, че в политически план този скандал се използва от опонентите на правителството, за да го свалят от власт. Така, макар симпатизантите на ГЕРБ също да са критични към сделката, по отношение на правителството те заемат защитна позиция. В резултат, кабинетът запазва доверие от 21%, колкото имаше и през декември. С 4% обаче се увеличават неговите критици (до 43%), като негативните настроения нарастват главно сред столичани и жителите на селата.
Европредседателството и външно-политическата активност на кабинета, от своя страна, са основният ресурс за една по-широка обществена подкрепа по ключови теми, надхвърляща електоралната база на коалиционните партньори. 37% определят Българското председателство на Съвета на ЕС като успешно до този момент, срещу едва 13% - като неуспешно. 50% одобряват приоритета на страната ни за европейска интеграция на страните от Западните Балкани. В този контекст премиерът Борисов повишава рейтинга си с 3% спрямо декември. Министрите, пряко ангажиран с европейската политика, са сред най-одобряваните в кабинета - Томислав Дончев, който повишава рейтинга си с нови 5 на сто, Лиляна Павлова и Екатерина Захариева.
Трите месеца от началото на годината не променят съществено позициите на основните политически сили и техните лидери, но дават интересни индикации за резултатите, към които ги води тяхното политическо позициониране.
ГЕРБ търпи лека електорална ерозия в резултат от скандалите около ЧЕЗ и вътрешно-коалиционните сътресения. Любопитно е, че вътрешнопартийните удари между „патриотите“ рикошират в големия коалиционен партньор и нанасят допълнителни щети върху неговия имидж. Въпреки този развой, ГЕРБ запазва мястото си на първа политическа сила с подкрепа от 23,1% от всички избиратели. Външно-политическата активност на лидера на партията Борисов води до ръст от 3 на сто в неговия личен рейтинг – до 36%. През периода нарастват обаче и негативните мнения за управлението, което би представлявало риск най-вече в ситуация на мажоритарен избор, ако срещу кандидатите на управляваща партия се изправят силни опоненти.
Като основна опозиционна сила, БСП отбеляза поредица от свои победи през изминалия период. Възползва се от текущите скандали, от разпалените от дебатите по Истанбулската конвенция обществени страхове, от националистическа реторика около посредническата роля на България в диалога между ЕС и Турция. В резултат, с подкрепа от 20,5% левицата скъсява дистанцията с ГЕРБ, но не заради електорален ръст, а заради спада на основния политически опонент. Лидерът на партията, Корнелия Нинова (доверие 26,4%) също не успява да повиши личния си рейтинг. Като по-сериозен проблем пред партията се очертава обаче стратегическото разминаване между антиевропейската й реторика и първия тест за нейното електорално влияние – Европейските избори догодина. Ерозирайки успешно образа на Европа сред част от своите избиратели, тя намалява мобилизацията в ляво, в следствие на което изостава по-значително от ГЕРБ, отколкото при национален вот. Така, рискът пред нея е да попадне в своего рода капан на собствените си ПР победи.Въпреки скандалите помежду им, Обединените патриоти успяват да се задържат на 5,2% електорална подкрепа. Кр. Каракачанов е с най-висок личен рейтинг (29.8%), следван от В.Симеонов – 11.4% и В.Сидеров – 6,4%. Отрицателните оценки и към тримата лидери нарастват, но позитивните не намаляват. В случая, националистите се възползват от т.нар. ефект на негативната мобилизация – увеличаването на обществената нетърпимост към техни публични изяви, води до консолидация на феновете им.
При ДПС, както и при "Воля", съществени промени не се наблюдават. Движението със сигурност би имало парламентарно представителство (5.1%), докато“воля-та“ няма да е достатъчна да вкара отново партията на В. Марешки в парламента (2.0%).
Твърде ниска, вероятно дори наказателно ниска, остава подкрепата за фрагментираната извънпарламентарна десница. Всяка една от партиите събира между 0,6% и 1,8%. От лидерите им с относително най-висока подкрепа се ползва Христо Иванов (9%). Заради категоричните проевропейски нагласи на избирателите им, Европейските избори са благоприятна възможност за пробив за тези партии. Въпросът е дали във формата и с лицата, с които ще се явят, те ще дадат шанс за представителство на своите потенциални избиратели.
Сред външно-политическите фактори, оказали неочаквано силно влияние върху общественото мнение, трябва да се отбележи преди всичко отзвукът от политическите изказвания на руския патриарх Кирил. 67% оценяват неговите думи, че българите не са проявили признателност към Русия като неприемливи и унизителни, 25% ги приемат за приемливи и справедливи. Извън конкретните думи обаче, за първи път се наблюдава по-сериозно проблематизиране от широки обществени слоеве на поведението, което Русия изисква към себе си. След тазгодишния 3-ти март, 43% са на мнение, че Русия настоява не за просто признателност, каквато мнозинството от хората наистина проявяват, но и страната ни да следва нейния път на развитие. Което, също според мнозинството от българите, не съответства на техния избор.
Информацията за проучването е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.
