Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Незабравените лица на спасението

БНР Новини
Мемориал на благодарността, издигнат от потомци на спасените евреи в памет на достойните граждани на град Бургас, включили се в спасяването на българските евреи.
Снимка: БТА

Отбелязахме 75 години от Йом Ашоа, денят на катастрофата, сполетяла евреите по времето на нацизма. Ние, българите, сме измежду малкото народи на планетата, които са спасили своите евреи, и с право се гордеем с този факт. Гордеем се с онези, които са проявили християнско милосърдие, съпричастие и гражданска смелост. Но наред с национално известните ни герои има и такива, които никога няма да стигнат до шумните анали на световните хроники. Тъкмо техните тихи геройства продължават да вълнуват както децата и внуците на спасените български евреи, така и роднините и наследниците на премълчаните спасители. И въпреки дистанцията във времето, постъпките им продължават да ни изненадват и възхищават. За тези читави човеци говорим днес. Голямата история може и да не ги е забелязала, но паметта на поколенията ги е съхранила. Тази година четирима българи ще заемат заслуженото си място в „Яд Вашем” и имената им ще бъдат записани сред останалите праведници на света.
Институтът и мемориал „Яд Вашем” е създаден през 1953 г. в Йерусалим и е посветен на холокоста. Една от целите му е да издири и увековечи онези хора от нееврейски произход, спасили евреи от техните палачи. До 2018 г. са признати над 25 000 души от 49 страни, сред които и България с 20 праведници. Почетното звание „праведник на народите на света” се присъжда на само на онези, които в условията на нацисткия терор по собствена инициатива са спасявали евреи, които дори с риск за живота си са се притекли на помощ на свои съседи, съученици, колеги, познати или дори съвсем непознати хора, белязани с позорната жълта звезда.
Оказва се, че български дипломати са спасили 13 000 евреи с визи и курортни карти, това са полски, немски, турски, френски и чешки обречени души.
Тези 13 000 курортни и работни визи, издадени през периода от 1940 г. до 1944 г. от български дипломати, са за онези евреи, които са поискали да напуснат Европа и да стигнат до Палестина или дори до Китай. Само към 1940 г. година по данни на полицията в България са пристигнали около 3000 евреи, които очаквали корабите, за да тръгнат към Обетованата земя, разказва Иванка Гезенко от Държавната агенция „Архиви”. Запазена е преписка и за 1500 човека, тръгнали от Будапеща, Букурещ и Галац. Българските консули дават предписание, че тези хора трябва бъдат изведени до Дедеагач на групи по 4-5 човека, за да не бият на очи сред останалите пасажери.
В разговора ще стане дума и за други 36 чуждестранни дипломати от различни народности, които също са сторили невъзможното, но са успели да спасят стотици синове и дъщери на Давид.
Събеседници бяха Максим Бенвенисти, управител на фондация „Цедака”, Иванка Гезенко, експерт от Държавна агенция „Архиви”, Алберта Алкалай от центъра „Алеф” и Асен Милчев, журналист и издател.



Ако желаете да оставите коментар, посетете страницата на предаването във Фейсбук

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна