Чуйте разговора за поета Велизар Николов с Марин Бодаков
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Авторът няма вина и не поема отговорност за написаното от него. Съществува твърдението, че изкуството/изкуствата приковавали човека изцяло, изисквали (боже опази!) всеотдайност, трудолюбие, характер и пр. Тези приказки са калугерски, по-точно старомоминско-вдовишки.“
Това са думи на отишлия си от нас тези дни поет Велизар Николов, писани по повод излизането на стихосбирката му „Линия“ – книга с чудесни стихотворения. Тя е една от няколкото му стихосбирки за възрастни, макар той да е известен като че ли повече с детските си стихотворения. Пак по повод „Линия“ Боян Обретенов пише:
„Дотолкова се правехме, че не ни пука, че наистина започна да не ни пука. И в живота, и в стиховете на Велизар няма и искрица агресивност, злоба, омраза. И животът, и стиховете му са изящна гравюра, деликатен Албинони напук на грандиозните платна, фрески или оратории преди, по време и след „революцията”. Те се оказаха колосалната печатна грешка, която беляза времето ни. Ние се забавлявахме. (...) Велизар Николов не може да бъде нито рецензиран, нито коригиран. Той е Той. Цялостен. Цял.“
За нас остават стихотворенията за „възрастни и за невръстни“ на „братко квадратко“:
--- През войните загиват черни и цветни метали: да поплачем за бронза, за оловото, за желязото и медта; да поплачем и за някои хора – брадати, мустакати и бръснати! Да поплачем за някои малко ценни хора: редници и други! Да поплачем и за тези, които на панаирите продават бастунчета. Дървени. Детски.
ЛЯТНО
Ти, черна котко между розите, и вие, рози, опрели тези черни лапички, и вие, стопени сладоледи и мяукащи деца – луната слиза да си изяде сладоледа, по-тихо!
За нас остават стихотворенията за „възрастни и за невръстни“ на „братко квадратко“:
