Първият вицепрезидент на Куба Мигел Диас-Канел днес беше избран от парламента за приемник на 86-годишния Раул Кастро. Така той стана първият лидер след комунистическата революция в Куба от 1959 г., роден след нея, съобщи АФП.
С 603 от 604 възможни гласове Националното събрание го избра за президент с 5-годишен мандат, след което 57-годишният Диас-Канел положи клетва.
В речта си той каза, че Раул Кастро остава лидер на революцията, която той ще продължи и че външната политика на Куба няма да се промени.
Апаратчик, от когото не очакват голяма промяна
Диас-Канел е дългогодишен „апаратчик“ на Комунистическата партия и не се очаква да настоява за голяма политическа промяна, предаде БТА, цитирайки Ройтерс.
Инженер по електроника по образование, Диас-Канел често изглежда повече в крак с времето от по-възрастните си носещи униформи „каки“ предшественици - Раул и брат му Фидел, които управляваха карибския остров през последните шест десетилетия.
Като млад провинциален партиен ръководител Диас-Канел отхвърлил партийната праволинейност, като подкрепил културен център, свързан с ЛГБТ-движението, слушал рок музика и носел дълга коса.
Привърженик на идеята за по-широк достъп до интернет
На национално равнище Диас-Канел призовава за по-критично отразяване на събитията от държавните медии и по-широк достъп до интернет в едно от най-слабо свързаните с глобалната мрежа общества. Той често идва на събрания с таблет.
Според анализатори Диас-Канел се оказал консенсусен кандидат, избран от Кастро, който е спечелил доверие, проправяйки си път в йерархията в продължение на три десетилетия и придържайки се към партийната линия по ключови политически и икономически въпроси.
Неотдавнашните му публични изказвания наблягат на необходимостта от приемственост и борба с империализма - предизвикателно и изтъркано послание, в момент на подновено напрежение между Куба и САЩ след встъпването в длъжност на президента Доналд Тръмп.
По-гъвкав и модерен, но и загадъчен в политиката
„Има причини да се очаква, че той ще бъде по-гъвкав, по-модерен“, казва Артуро Лопес-Леви, бивш кубински правителствен анализатор, израснал в родния град на Диас-Канел - Санта Клара, и в момента преподавател в Тексаския университет. Той допълва: „Няма основания обаче да се смята, че ще бъде реформатор, че ще загърби еднопартийната система или ще спре да дава предимство на държавния сектор пред частния“.
До голяма степен политическите възгледи на Диас-Канел остават загадка. Политическата агитация е забранена в Куба и Диас-Канел избягва показността, провалила кариерите на други претенденти през годините.
Мнозина кубинци, разочаровани от бавния темп на подобряването на икономиката при Кастро, се надяват, че Диас-Канел просто чака благоприятния момент, за да поеме „командването на парада“.
Въпреки това неговото поле за маневриране ще бъде ограничено, тъй като Комунистическата партия остава водеща политическа сила и ще бъде ръководена от Раул Кастро до 2021 г. На страната на Кастро в партийната върхушка ще бъде неговият революционен съратник от старата гвардия - 87-годишният Хосе Рамон Мачадо Вентура.
За опозицията в Америка е „господин Никой“
Някои членове на малката кубинска дисидентска общност, които според правителството работят за САЩ, за да го дестабилизират, осъдиха президентството на Диас-Канел още преди да е започнало с думите, че то е продължение на предишното.
Един от противниците му - Илдебрандо Чавиано, го нарече „господин Никой“ без политика, допълвайки, че дългогодишното управление на Фидел Кастро е създало поколение от последователи, а не от лидери. Фидел Кастро официално предаде управлението на брат си през 2006 г. и почина през 2016 г.
Човекът на народа, но и на Раул Кастро
Личността на Диас-Канел е държана в сянка, откакто влезе в националното управление преди девет години, но жители на родната му провинция Виля Клара го хвалят като симпатичен, дружелюбен „човек от народа“, който умее да си върши работата.
Той израства в скромна едноетажна къща с фасада с олющена мазилка. Местни хора казват, че това е бил един от най-проблемните квартали на провинциалната столица Санта Клара. Блестящ ученик, според негов бивш учител, той преподава в университета преди началото на политическата си кариера и става партиен ръководител във Виля Клара през икономическата криза в Куба от 90-те години, последвала разпада на основния ѝ съюзник, Съветския съюз.
Поради недостига на горива той отива на работа с колело, облечен в шорти, вместо да се вози със съветска „Лада“ като другите партийни лидери.
„Близостта му с гражданите бе негова запазена марка“, казва 69-годишният Рамон Силверио, собственик на културния център „Ел Мехунхе“ (коктейл, смес), където има лесбийски, гей, бисексуални и трансджендър (ЛГБТ) прояви. Той хвали Диас-Канел за подкрепата на „Ел Мехунхе“ във време, когато хомофобията бе нещо обичайно в партията.
Почитател на културата, Диас-Канел водел двете си деца от първия брак на младежките прояви и вечер самият той танцувал там.
Той работел извънредно, правел изненадващи проверки на държавни компании, за да се бори с корупцията и си спечелил прозвището „Диас и ноче“ - игра на думи с неговото име и телевизионния криминален сериал „Ден и нощ“.
Постепенно израстване
През 2003 г. Диас-Канел е преместен за партиен ръководител на провинция Олгин, център на процъфтяващия кубински туристически сектор и на чуждестранните инвестиции. През 2009 г. той бе извикан в Хавана, за да стане министър на висшето образование. През 2013 г. Кастро го направи своя „дясна ръка“ и похвали „непоколебимата му идеологическа твърдост“.
„Той е човекът, на когото Раул има доверие, и това му печели уважението на военните и старата революционна гвардия“, казва Карлос Алсугарай, пенсиониран кубински дипломат.
Диас-Канел е замествал Кастро при важни политически прояви, приемал е чужди държавници и е пътувал в чужбина от името на правителството.
