Заглавието е игра на думи с първата книга на изключително популярния чешки писател Михал Вивег, която излезе у нас – „Хрумвания на добронамерения читател“. В нея Вивег показа умението си успешно да имитира и да пародира различни писателски стилове – и чешки, и чуждестранни. След това излязоха още няколко романа на български на чешкия автор.
В заглавието се опитах да иронизирам – подобно на Вивег – неговата „добронамереност“ като автор, защото в последните му две книги на български се срещаме не само с един различен като писане автор, но най-вече с изостреното му отношение към съвременната политическа действителност в Чехия. Това са „Мафия в Прага“ и продължението „От Храда вее мраз“ (заглавието е парафраза на нашумелите мемоари на емигранта-десидент Зденек Млинарж „От Кремъл вее мраз“ от края на 70-те), в които Вивег не само използва истинските имена на политици, например Вацлав Клаус, но и смело разкрива със средствата на художествения текст какво се случва в родината му. А това са: „корумпирани политици, марионетни съдии и прокурори, кметове-престъпници, икономически кланове от бивши чейнчаджии и хора на ДС, странни охранителни агенции, скрити камери и незаконни подслушвания, комисиони от порядъка на стотици милиони, заплашителни есемеси, незаконни партийни каси, източени банки и фондове, купени конкурси и неразкрити убийства“. Аналогията с българската действителност е очевидна. За да сме честни, трябва да се каже, че има и други, различни герои в двете книги, нормалните хора, които не са съгласни с тази ситуация, но целта на автора не са те. Иронизирайки, Вивег казва в едно интервю: „Уверявам ви, че на мен ми харесва да пиша повърхностни неща, които се харесват на всички“. В случая с тези два романа той наистина иска да стигне „до всички“, за да разобличи чрез средствата на политическата сатира нястоящата полико-икономическа ситуация в Чехия. Което е смела писателска позиция!
