Истински празник за меломаните бе спектакълът на операта„Луиза Милер“ от Джузепе Верди, излъчван директно от Метрополитън Ню Йорк. Това беше спектакъл на изключително високо професионално ниво, който ще остане в спомените на всички присъствали в кинозалата.
Операта на Верди „Луиза Милер“ не е много популярна, не се поставя често по света, а у нас е играна само през 1995 година в Софийската опера – копродукция с театър Пфалцбау Лудвигсхафен Германия. Това е опера, написана от Верди в сравнително ранен период на неговото творчество, когато още търси своя стил. Музиката навява спомена за Доницети, за белкантото, но драматичното развитие и кулминация са типично Вердиеви – много ярки, много силни. Може би именно изискванията на белкантото са причината операта да не е толкова често изпълнявана, от изпълнителите се изисква твърде много. И въпреки всички тези уговорки мога да кажа, че певците, ангажирани в спектакъла на Метрополитън, бяха прекрасни.
Ще започна със Соня Йончева – блестяща като певица, вълнуваща като актриса, просто ролята е написана като че ли за нея. Потресаващ като актьор бе и Пласидо Доминго, неговият Милер е еталон за сценично майсторство. Човек може само да се възхищава и прекланя пред този певец, вече 77-годишен, който още може да владее сцената, още може да вълнува. Съвместните сцени със Соня Йончева бяха много емоционални, затрогващи, човек забравя, че е на оперен спектакъл...
След първоначалното някак скромно представяне на Пьотр Бечала в ролята на Рудолфо в началото на спектакъла той постепенно разгърна своя певчески талант, прекрасно изпълни прочутата си ария, а накрая завладя публиката с прекрасния си глас и драматично присъствие.
Гласово великолепие демонстрираха двамата руски певци баси Александър Виноградов в ролята на Валтер, дебютант в Метрополитън, и Дмитрий Белоселски като Вурм. Не им отстъпваше като глас и изпълнителката на ролята на Федерика Олеся Петрова. Въобще певчески всички бяха великолепни, дори и изпълнителите на съвсем малките роли.
Особено ме развълнува хорът на Метрополитън – прекрасна звучност, спятост и по-точно казано – истински професионализъм на най-високо ниво. За оркестъра може да се каже същото. Диригент на спектакъла бе Бернард дьо Бийи.
