Вторият студиен албум на група "Jeremy?" отново носи името на състава и е концептуално продължение на дебютния албум. Музикантите отново използват картина на покойния художник Кольо Карамфилов за обложката. Ерсин и Таш взаимно се допълват с информация за своя нов проект, гостувайки в предаването за българска музика "Бъди какъвто си". Оказа се, че фронтменът Ерсин Мустафов е художник и също много успешно ремонтира китари, подробност, която издаде китаристът на групата Ташо Колев.
Ерсин: "Ние сме големи почитатели на Кольо Карамфилов, защото той е от типа съвременни художници, който много ни допада. Така както харесваме британската и американската музика, така на Острова и зад Океана има представители на изобразителното изкуство, на които сме фенове. Решихме, че от българските художници Кольо беше най-подходящото решение. Съжаляваме, че не успяхме да се запознаем с него приживе, но сме слушали много истории от музиканти, които са били близки с него, като например група "Остава", Стенли... Може би това по някакъв начин ни повлия да изберем негови картини за обложки на нашите албуми. И от първия албум човечето, което ходи по въже, във втория албум се е изкачило на второто стъпало. Концептуално смятахме със завършването на втория албум да завършим един кръг, започвайки със създаването на бандата, първият албум и вторият да се възприемат като едно цяло, като един период. Имахме над 100 песни, от които да избираме, но решихме, че точно тези седем, които включихме в албума най-добре допълват първите десет от дебютния албум. Всички единодушно решихме, че сингъл трябва да стане "Go or Fall" – една надъхваща песен, като на война. С текстописеца Гери Нойкова си говорихме, че текстът звучи сякаш гледаш филм, подобен на "Смело сърце" с Мел Гибсън, в който той надъхваше своята армия преди битка".
Таш: "Самото усещане, когато изпълняваме песента, а и всички парчета на "Jeremy?", е точно това, което описа Ерсин, ние всички се чувстваме по този начин и когато излезем на сцена, и извън нея".
Друга много важна от новите песни е "Nothing Or Less".
Ерсин: "Тази песен е посветена на голямата, дълбоката загуба, когато човек е най-ранен, тогава няма нищо. Заглавието само подсказва това, а посвещението на самата песен и текстът към нея са за Крис Корнел, наш любим музикант, който преди около година загубихме и беше много тежко за нас да го приемем, защото почти всички герои от гръндж ерата, които бяха наши идоли, си отидоха, остана само Еди Ведър от "Пърл Джем". Но наистина след това, което се случи с Крис Корнел, бяхме много повлияни и осъзнахме колко много ни е дал на нас като музиканти и е повлиял на нашата банда".
Таш: "Много силно емоционален момент беше за нас, това че се случи в Каварна, нашият роден град с Ерсин, защото ние сме започнали да слушаме тази музика там като деца. Тогава имахме страхотни условия да правим музиката, която ни доведе до тук. Дадоха ни залата на читалището, която е страхотна, защото сцената е подарък, това е сцената на Народния театър в София. Можете да си представите колко история и дух носи и точно на тази сцена през лятото на 2017 година се събрахме, цялата банда, всички заедно и за няколко дни в тази зала, плътни 24 часа записвахме и направихме тези песни. Беше много силен момент за нас и се почувствахме удовлетворени".
Ерсин: "Както в първия албум, така и във втория искахме да има нещо специфично. В първия албум започваме с дълго интро, което отвежда към първата песен "Fake Fruits", албумът се развива в следващите десет песни и завършва с песента "The Winehouse", която е почти акустична – глас и пиано, едва в края се включва цялата банда. Тогава си обещахме по някакъв начин да започнем втория албум отново с тази песен и Красимир Тодоров няколко дни работи върху това по какъв начин точно да бъде възпроизведена мелодията и мисля, че успя да го постигне с прелюда, който открива втория ни албум".
Цялото интервю с Ерис и Таш чуйте в прикачения файл.
