Отново е 24 май – най-обичаният български празник, когато си припомняме думите от българския всеучилищен химн на Стоян Михайловски и Панайот Пипков и изпитваме гордост от това, че сме част от българската култура. В своето есе „Кирило-Методиевско“ Георги Марков пише: „Слушали ли сте нестройните гласчета на децата от предучилищна възраст, когато се мъчат да произнесат дългите непознати думи, гледали ли сте смутените им личица, когато объркат мелодията или се запънат на „книжовността“, и светлината в очите им, когато всичко тръгне плавно и в нестройния хор звънне още едно гласче?
Слушали ли сте звуците на многото ученически музики, близки и далечни, свирещи едновременно разни части на мелодията, всяка ехо една на друга, като че цялата тази музика, гласове и шум извират отвред, от простора, от слънцето и от дъжда. Не ви ли е къпал този толкова чест Кирило-Методиевски дъжд? Забелязали ли сте, че това е денят, когато природата е най-зелена и слънцето е най-весело. Мислили ли сте, че целият този оптимизъм и светлина винаги идват като някакво начало, макар че учебната година е пред края, вие не можете да избегнете чувството за начало. Начало на узряване, начало на възмъжаване, начало на учене, начало на живеене.“
Във времето оптимизмът и усещането за начало поизбледняха, а запълнихме този ден с клишета, с фалшива приповдигнатост, с кухи декларации и същинският дух на празника беше подменен. И въпреки че всеки от нас продължава да си тананика с ведрост в сърцето – поне на 24 май – химна на Св. Св. Кирил и Методий „Върви, народе възродени“, може би по-честно е тъкмо на тази дата да разсъждаваме за това какво сме направили и правим, че да я има българската култура, за да можем да се гордеем в бъдеще с духовното богатство, получено от Светите братя Кирил и Методий. Затова в празничния ден разговаряме в „Артефир“ за проблемите на средното и висше образование по изкуства с Мария Ландова, за проекта „Скритите букви“ на Фондация „Прочети София“ с Тодора Радева, с Румяна Пашалийска и Петър Величков за една „Антология“ за деца от 1943 г. с невероятна съдба, за това как си взаимодействат театърът и литературата през погледа на младия български поет и драматург Стефан Иванов... Честит празник!
Слушали ли сте звуците на многото ученически музики, близки и далечни, свирещи едновременно разни части на мелодията, всяка ехо една на друга, като че цялата тази музика, гласове и шум извират отвред, от простора, от слънцето и от дъжда. Не ви ли е къпал този толкова чест Кирило-Методиевски дъжд? Забелязали ли сте, че това е денят, когато природата е най-зелена и слънцето е най-весело. Мислили ли сте, че целият този оптимизъм и светлина винаги идват като някакво начало, макар че учебната година е пред края, вие не можете да избегнете чувството за начало. Начало на узряване, начало на възмъжаване, начало на учене, начало на живеене.“
