Днес изтича крайният срок, в който родителите на деца, които ще постъпят в 1-ви клас на 15 септември, трябва да подадат документи. Въведената електронна система от една страна би трябвало да гарантира справедливост и да елиминира връзкарството, но от друга създава повече проблеми за някои семейства. Компютърната обработка показа и колко голяма е разликата между социалните групи в обществото. Този път няма да говорим за критериите за прием на деца в 1-ви клас - онези странни правила като за уседналост например, според които в 21 век трябва да живееш задължително поне от три години на един адрес, за да запишеш детето в училището отсреща. Ще ви разкажем за друго - за това как правилата би трябвало да важат за всички, но не всички могат да спазват правилата, дори да имат желание.
Примерите са два, контрастни.
Училище "Любен Каравелов" в Русе от десетилетия води класацията за най-предпочитано основно училище. Екипът от педагози сега е по-спокоен, тъй като електронната система ги спасява от родителски натиск. И не само. Помощник-директорът Маргарита Стоилова допълва:
"Имало е години, в които има планов прием за две паралелки, което е 44 ученици, а ние имаме над 130 молби за тези места. Всеки родител избира най-доброто за детето си“.
И докато родителите на деца за "Любен Каравелов" заявяват желанието си у дома, пиейки си кафето със смартфона или лаптопа, то в другия край на града приемът на първолаци с електронната система става още по-сложен:
"Ако децата са родени 2011, 2010, трябва да дойдете на училище днес, утре или вдругиден най-късно, с акта за раждане, личната карта на майката, да ги запишете в училище. Не можем вече ние да записваме“.
В квартал "Селеметя" това е положението. Учителите от училище "Алеко Константинов" обикалят къщите и канят родителите да запишат децата си в 1-ви клас. Понеже на всички е ясно, че работата с електронната система няма да проработи, има човек в школото, който приема документите и ги въвежда в компютъра. Иначе не става.
Задължителната предучилищна група е крайно наложителна. Учителката Стоянка Петрова, която обикаля "Селеметя", обяснява:
"Тази година, випускът, който изкарах сега, на 15 септември нямах дете, което да говори български. На мен ми трябваха три месеца, за да ги науча на елементарни изречения, които са необходими в ежедневието. Не знаят да го говорят, но не го и разбират“.
На тези семейства трябва да се помогне, за да не изпуснат сроковете и някак да влязат в електронната система:
"Всяка пролет, и всяка есен ги обикаляме. Есента два пъти даже, защото някои се връщат от чужбина. Сега имаме отписани деца, трябва да се запипат наново и сега трябва да ги обиколим, да ги видим – единият път дали са се върнали, вторият път – дали ще се запишат“.
Сега са в Хамбург, а бяха в Норвегия - спомняте си, вероятно, как ни ги върнаха вкупом с чартърен полет преди 17 години. Тогава еврочленството беше само мечта, но сега имаме всички права на свободни европейци и резултатите са налице.
Никой не очаква родителите от русенските квартали "Селеметя", "Буйна Яна", "Трите гълъба" и Тракцията да нощуват пред училищата, за да пазят ред за децата. Но нещо трябва да се направи, защото това, което имаме като ситуация, не е на добре.
Целия репортаж чуйте в звуковия файл.
