Интервю на Савелина Савова и Спас Крайнин с Йордан Радичков – внук
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„През последните 1-2 години виждам кризи, виждам едни линейки, които са се засилили, поне чувам един пронизителен вой на сирените. Въпросът е дали тези линейки ще стигнат и ще успеят да помогнат на някого. Виждам ги кризите и се чувствам длъжен да говоря за тях“. Това каза в предаването „Хоризонт до обед“ Йордан Радичков – внук за новата си книга Сборник с разкази „200 линейки на час“.
„Разказите са много различни. Има някои, в които има остра социална критика. Има доста гротески вътре. Има доста абсурди. Има отново разкази за българското село. Има и някои доста странни разкази, не бих могъл да ги определя“, посочи той.
Тъжно ми е, че изчезва българското село, каза Йордан Радичков – внук и добави:
„Пътуваме с приятели, откриваме села. Винаги пред нас стои въпросът – какво можем да направим. За жалост мисля, че писането не е достатъчно.
По думите му разрухата е стигнала до там, че тя започва много дълбоко в нас като хора и оттам се премества към институции и сгради.
