В гръцката митология има няколко варианта за произхода на Електра и историята й. Според най-разпространения тя е дъщеря на героя от Троянскана война Агамемнон и жена му Клитемнестра. След завръщането му от войната Агамемнон е убит от жена си и любовника й Егист. Електра е обладана от мисълта за отмъщение и това става смисъл на живота й. На брат й, Орест, с когото са разделени, когато е бил на 12 г., също е внушена от делфийския оракул мисията за отмъщение. Електра символизира силната воля за справедливост.
Най-силно е описан образът на Електра в трагедиите на Есхил, Софокъл, Еврипид. В ново време – от Хуго фон Хофманстал – той е автор на либретото на операта на Рихард Щраус, „Електра”, 1908 г. Това е един от най-експресивните образи в оперната литература. След въздаването на справливост – когато братът и сестрата се събират и убиват майка си и любовника й, Електра играе своя финален танц – до изпадане в транс. Това е финал – пророчеството е изпълнено; по-нататък действието би се обезсмислило.
Електра е героиня и в операта на Моцарт „Идоменей”. Отново силен, страстен образ – но не на отмъстителка, а на нещастно влюбена жена. И тя, като в гръцката трагедия, умира – но от несподелена любов.
В предаването са използвани фрагменти от оперите „Електра” и „Идоменей”.
