Провеждането в София на срещата от формата „16+1" е признаване на България и региона като стратегически сектор. От тук нататък следват и партньорство между компаниите. Има политически сигнал, че регионът е стратегически и китайските компании могат да работят с нашите. Изрично е подчертано, че всичко ще става по правилата на ЕС, за да не се разделя, и България беше трибуната, откъдето това се каза – поредното постижение на българската държава“. Това каза за предаването „Неделя 150“ по „Хоризонт“ министърът на икономиката Емил Караниколов:
„Това посещение е само началото. Ние им представихме транспортни и инфраструктурни проекти, които са трансгранични – за целия регион. Те бяха разгледани лично от държавния секретар на Китайската народна република. Проведе се и първата среща на междубанковите асоциации, има подписан договор за кредит между ББР и китайската Банка за развитие за около милиард и половина, от които ще се възползват български малки и средни предприятия. Това е началната стъпка. Няма как да очакваме на този форум всичко да бъде подписано.
Още вчера започнаха срещите в Министерство на икономиката. До края на месеца ще има много. Политиците трябва да създадат мост към бизнеса, а бизнесът трябва да се възползва. Имаме покана вече за изложението в Шанхай през ноември. То ще е само за стоки, които ще бъдат внасяни в Китай“.
Караниколов акцентира и върху споразумението, осигуряващо на производителите на тютюн достъп до китайския пазар. Споразумението е за 10 000 тона сушен тютюн.
„Стокообменът между България и Китай е около 4 милиарда, от които отрицателното салдо на България е само 200 милиона. Тоест, стоките, които се вкарват от Китай, са с 200 милиона повече от тези, които ние вкарваме. По отношение на инвестициите обаче изоставаме. Това е факт. Около 170 милиона долара са инвестициите, което е изключително малко, но съм сигурен, че сега ще бъдат променени.
В края на този месец ще дойде един от големите губернатори в Китай, който има бюджет от 300 милиона долара само за инвестиции в индустриални зони извън Китай, и аз се надявам, че скоро това ще бъде променено“.
Китайците проявяват сериозен интерес към качествени хранителни продукти.
„Изрично казвам качествени. Китай иска качество“.
Високите технологии, инвестициите, индустриалното партньорство, селското стопанство, инфраструктурата, транспортът, туризмът и енергетиката също са сфери, в които може да има сътрудничество.
„Само за миналата година от Китай са излезли 100 милиона туристи. Не всички, разбира се, са дошли в Европа, но голяма част… Изпращаме туристическо аташе, за да може да презентира България. Премиерът на Китай каза, че е очарован от това, което е видял в Историческия музей… Аз мисля, че има какво да види китайският народ от България, а през културата, разбира се, ще развием и икономиката“.
В Централна и Източна Европа китайските инвестиции са много по-малки, отколкото в Западна Европа. Запитан дали има риск Китай да инвестира само в инфраструктура, по която стоките му да минават към своята крайна цел – платежоспособната Западна, министърът коментира:
„Модернизацията на инфраструктурата води до повишаване на доходите и развитие на икономиката. Това е неизбежно! Давам пример България – знаете, където има магистрали, се развиват много добре икономически регионите, а където липсват, икономиката е на по-ниско ниво. Това е показателно и за Западна и за Източна Европа. Там, където има добра инфраструктура, ще има икономика“.
Икономиката се развива по-добре в тези региони на страната, където са обособени икономически зони, коментира Караниколов и даде за пример Бургас и Пловдив. Работи се за премахване на дисбаланса. Повече инвеститори, осигуряване на повече пазари за бизнеса и намаляване на административната тежест са основите, за да се подобрят доходите на работещите, убеден е министърът.
По време на българското председателство са сключени споразумения за свободна търговия с Астралия и с Нова Зеландия, което в дългосрочен план се очаква да повиши износа от Европа за там с над 30%, изтъкна министърът. По повод митата, които САЩ налага върху алуминия и стоманата, и тезите, че Европа трябва да преосмисли отношенията си към САЩ, той заяви:
„Аз мисля, че Съединените щати са наш партньор, както и всички други. Имаме интерес да седнем на масата и в диалог да решим всички казуси между нас, а не да се правят тези извънредна мерки“.
Министърът даде актуални данни за растежа на българската икономика, които определи като „наистина положителни“:
„През първото тримесечие на годината има нарастване на равнището на Брутния вътрешен продукт в България с 3,6 процента при 2,4 за ЕС средно. През май бизнес климатът в страната продължава да се подобрява с 2,1 пункта и безработицата, по данни на Евростат, намалява в момента с около 5%. Разбира се, има много, много работа, но ние започнахме от дъното и имаме опит. От началото на годината имаме сключени 11 сертификата за инвеститор „клас А“ – това са за около 600 милиона лева инвестиции. В края на миналата година сключихме също за около 500 милиона, а за цялата година имахме доста:
„Моето наблюдение е, че инвеститори, които са стъпили на българския пазар, започват разширяване на своето производство. Не трябва да забравяме и българския бизнес, който също започва разширяване. Не трябва да гледаме само чуждестранните инвестиции. Проблемът с чуждестранните инвестиции и намалението им дойде поради факта, че те бяха теглили кредити от своите майки-компании и бяха вземали заеми. Миналата година покриха и кредити, платиха и дивиденти – оттам дойде това намаляване“.
"Колкото повече инвеститори докарваме, толкова повече ще се повишат доходите. В един регион ми казаха: „Господин министър, не ни водете инвеститори, защото ще ни откраднат работниците“. Колкото повече инвеститори започнат да се конкурират за тези работници, начинът е един – да повишават заплатите и да подобряват условията на труд. Това е нашата цел".
„Ние вървим с балансирани темпове, но нашите показатели са реални и това се вижда от инвеститорите“.
