Над бездна заставам без крила.
Затварям очи над пропастта.
Стигам до някъде, а после пак – назад,
няма да мога и днес да полетя.
Събирам ръцете и мълча.
В тълпата по Орлов мост вървя.
Поне един орел да ми даде крила,
за да политна към теб сега в града…
А ме разделя крачка от твоя поглед син.
С глухото ехо скрито дълбоко някъде вътре в теб.
Спускам се ниско в бездната на очите ти,
но се разбивам там, в скалите… и се превръщам в лед.
Събирам ръцете и мълча.
В тълпата по „Орлов мост“ вървя.
Поне един орел да ми даде крила,
да те прегърна и да стопя леда.
стихове: Михаил Белчев,
музика: Румен Бояджиев и Константин Цеков,
аранжимент и изпълнение: ФСБ (1989 г.)
В предаването за песенна лирика „Изпята поезия“ избираме за вас и изпълнения на „Супертрамп“, Юри Ступел, Брус Хорнсби, Пол Мак Картни, „Щурците“ и песенни текстове на Петя Йорданова, Брус Хорнсби, Даниела Кузманова, Димитър Керелезов, Жорж Мустаки…
неделя, 22 юли, от 17 часа
