Проф. Пенка Ангелова: Не е вярно, че нямаме писател нобелист

Като в кутия със съкровища Елиас Канети побира детските си преживявания в родния Русчук, за да ги разпръсне там, където житейските му бури го отвяват и да ги насити с още повече усещания, прозрения и мъдрост. Затова и думите му Всичко, което преживях по-късно, се беше случило някога в Русчук, ще се превърнат в синтез, осмислящ целия му жизнен опит и наследство за хората, които ще идват и ще си отиват.

С изложба, разкриваща паметни моменти от живота и творчеството на Елиас Канети, международното дружество на името на писателя отбеляза 25-годишнината си в залата на държавните архиви. Организацията работи за популяризирането на съчиненията му чрез издаването на неговите книги, провеждането на литературен фестивал, на творчески конкурси и международни форуми.

Снимка

Роденият през 1905 г. в семейството на сефарадски евреи Нобелов лауреат прекарва първите си шест години в Русе (някогашният Русчук) и детството му ще окаже отражение върху бъдещия му светоглед.




СнимкаПрез 1911 г. семейството заминава за Манчестър, а година по-късно – след смъртта на бащата, се премества в Цюрих и след това във Виена – разказва проф. Пенка Ангелова, основател на международното дружество “Елиас Канети”. – Именно във Виена Елиас Канети издава първите си произведения и избира немския за майчин език, но през 1937 г. е принуден да напусне Австрия заради аншлуса и преследването на евреите. По време на военните действия и дълго след тях живее в Англия и това се отразява на писателската му съдба, защото трудно се става известен по време на война и в емиграция, при това пишещ на чужд за страната език. Световната му кариера започва през 60-те, когато най-голямото немско издателство “Ханзер” публикува книгите му, а през 1981 г. той получава Нобеловата награда за литература и на стола на нобелистите изписва родния си град Русчук. Разбираемо, Елиас Канети не може да се идентифицира само с една страна – той има поне няколко места, в които се чувства у дома и смята за своя духовна родина и Русе, наред с Цюрих и Виена, е едно от тях.

През 1931 г. Елиас Канети пише единственият си роман “Заслепението”, но творбата му ще бъде забелязана от публиката и критиците едва след Втората световна война. Философският му труд “Маси и власт”, завършен през 1960 г., пък въплъщава онова основно произведение в творчеството му, в което той осмисля човешкото съществувание, безумието, смъртта и разнищва проблеми, свързани с властта и масовите движения. Всичките му произведения – художествена проза, театрални пиеси, есета, обаче се оказват подстъп към онзи момент в зрелостта, в който да систематизира жизнения си опит, връщайки се в детството в Русчук.

Снимка

Паметникът на Елиас Канети в РусеКогато човек чете автобиографията му, разбира, че Елиас Канети открива основните символи на властта и масите още в детството си – казва проф. Пенка Ангелова. – Така че мислителят, в какъвто се превръща, се създава още в тези най-ранни години в Русе и последващия опит само надгражда и осмисля преживяното в родния град.

Елиас Канети започва спомените си с описанието на града, където живееха хора от най-различен произход и само за един ден можеха да се чуят седем или осем езика. Именно в Русчук той научава българския език от слугинчетата, дошли от съседните села, там слуша разказите им за върколаците, прекосяващи заледения Дунав и заедно с тях трепери от страх, сгушил се в ъгъла на стаята, там проследява и преминаването на Халеевата комета, вълнувайки се с масите, очакващи края на света. Писателят доживява до 89 годишна възраст – на 76 той получава Нобеловата награда за литература за цялостното си творчество, характеризиращо се с далновидност, идейно богатство и художествена мощ.

Връчването на Нобеловата награда
Елиас Канети е европейски гражданин, роден в България – той е колкото български, толкова и немски и австрийски Нобелов лауреат, подчертава проф. Пенка Ангелова.

Снимки: Диана Цанкова и архив

Още от категорията

Селища в Благоевграско и в Македония привличат заедно туристи чрез забавни кулинарни и оферти

Ако не сте опитали баница с тиганица, сладко от черен патладжан или огнена баница, новият проект, по който работят Пирински туристически форум - Благоевград и екологичната асоциация „Планета“ от Струмица - Македония ще задоволят любопитството ви.   Симана Марковска от Благоевградската организация обясни: „Това са нови, атрактивни, забавни,..

публикувано на 21.09.18 в 17:27

97 години от смъртта на Иван Вазов

Роднини на поета Иван Вазов се събраха на панихида на гроба на поета. Днес се навършват 97 години от смъртта на автора на "Опълченците на Шипка". Инициативата е на Националния литературен клуб. Наследникът на Иван Вазов доц. Григорий Вазов каза: " Непрекъснато го опознават. Някой беше казал, че, за да се промени нещо в българина, всяка година,..

публикувано на 21.09.18 в 14:27
Сцена от спектакъла

Младият екип на „Кралят елен“ играе в подкрепа на студентски фестивал

Осемте млади актьори от екипа на спектакъла „Кралят елен“ ще играят благотворително тази вечер в театър „Азарян“ - приходите ще бъдат дарени за каузата на Международния студентски театрален фестивал „Данаил Чирпански“, за да се подпомогне провеждането на второто му издание през 2019 година в Стара Загора. Фестивалът е създаден миналата година след..

публикувано на 21.09.18 в 14:05

Европейски дни на наследството в музей „Борис Христов“

„Миналото преди всичко е един ресурс за бъдещето. Мисля, че е добра възможност да организираме събития, чрез които да подчертаем отново нашата европейска идентичност и общи връзки“, казва Тибор Наврачич, европейски комисар по образованието и културата. Европейската година на културното наследство се отбелязва в 36 държави с над 10 000 културни прояви и..

публикувано на 21.09.18 в 12:58

"Седмица на скандинавското кино" в Дома на киното в София

Броени дни ни делят от "Седмица на скандинавското кино" в Дома на киното в София. Програмата включва документални игрални заглавия от Норвегия, Дания, Литва, Финландия и Швеция. В предаването „Хоризонт до обед“ Христо Христозов – програмен директор на Дома на киното, коментира: „За втора поредна година ние от Дома на киното заедно с..

публикувано на 21.09.18 в 11:47

В Шишковци българи, сърби и македонци сядат на една балканска черга

Когато бутилка с огнено питие обходи насядалите около една трапеза, всички дрязги се забравят и хората започват да се прегръщат като братя. Това най-добре го знаем на Балканите, където от нищо пламваме подобно на клечица кибрит, но и владеем рецептата да угасим пожара. За осма поредна година на обща пъстра черга в кюстендилското село..

публикувано на 21.09.18 в 10:24
Изглед от Ахтопол

Есенни ахтополски празници

Изложби, творчески и кулинарни ателиета, филмови прожекции и много музика ще има в Есенните ахтополски празници. Те започват днес и ще продължат до неделя. В трите дни са предвидени разнообразни събития, които са посветени на рибата, автентичната храна за региона, традиционните и съвременни изкуства - съобщи Катя Съева от сдружение "Woman",..

публикувано на 21.09.18 в 10:20